– Ехо! Има ли някого?
Чуха шум от горния етаж и се втурнаха нагоре по стълбата.
– Ехо? Полицията е – викнаха повторно.
Отново не получиха отговор, но от една от стаите се чуваха плач и детски писъци, примесени с шум от плискаща се вода.
Йоста си пое дъх и погледна вътре. Сана седеше на пода на банята и плачеше толкова силно, че цялото й тяло се тресеше. Във ваната имаше две малки момчета. Водата около тях бе леко розова и Сана ги миеше с енергични движения.
– Какво е станало? Ранени ли са? – попита Йоста, зяпнал децата във ваната.
Сана извърна глава и ги погледна, но после пак се обърна към синовете си и продължи да ги мие.
– Наранени ли са, Сана? Да повикаме ли линейка?
Йоста отиде до нея, клекна и сложи ръка на рамото й. Но Сана не отговаряше. Просто търкаше, без особен резултат. Червеното не се отмиваше, а по-скоро се разпространяваше още повече.
Той погледна децата по-отблизо и усети как пулсът му се успокоява. Червеното не беше кръв.
– Кой е направил това?
Сана изхлипа и с опакото на ръката си избърса розовите капки вода, които бяха опръскали лицето й.
– Те... те...
Гласът й трепереше и Йоста стисна успокоително рамото й. С периферното си зрение видя Мартин да стои колебливо на вратата.
– Боя е – обърна се той към него, след което погледна обратно към Сана.
Тя си пое дълбоко дъх и направи нов опит да заговори:
– Нилс ме извика. Седеше в леглото. Те... изглеждаха така. Някой е писал по стената и е изпръскал леглата им с боя. Помислих си, че е кръв.
– С Кристиан не сте ли чули нищо през нощта? Или сутринта?
– Не, нищо.
– Къде е стаята на децата? – попита Йоста.
Сана посочи към коридора.
– Ще отида да проверя – каза Мартин и изчезна.
– Ще дойда с теб. – Йоста накара Сана да го погледне в очите, преди да се изправи. – Веднага се връщаме. Окей?
Тя кимна и Йоста излезе в коридора. Откъм детската стая се чуваха развълнувани гласове.
– Кристиан, остави това на пода.
– Трябва да измия...
Кристиан изглеждаше също толкова объркан, колкото и Сана, и щом влезе в стаята, Йоста го видя да стои с голяма кофа вода, готов да излее съдържанието й върху стената.
– Първо трябва да погледнем.
Мартин вдигна предупредително ръка към Кристиан. Той беше по бельо, а по гърдите му се виждаха червени петна, които сигурно бе получил, докато бе отнасял децата към банята.
Направи опит да лисне водата, но Мартин се хвърли напред и хвана кофата. Кристиан не оказа съпротива, пусна кофата и остана на място, леко залитайки.
Ситуацията бе овладяна и Йоста най-сетне успя да се съсредоточи върху това, което Кристиан искаше да заличи. На стената, над детските легла, някой бе изписал: Не ги заслужаваш.
Червената боя се бе разтекла и буквите изглеждаха като написани с кръв. Същото впечатление създаваха и пръските по завивките. Йоста осъзна какъв шок трябва да е получила Сана, когато е влязла в стаята. Разбра и реакцията на Кристиан. Той се взираше в буквите по стената напълно безизразно. Но си мърмореше нещо. Йоста се приближи, за да чуе какво казва.
– Не ги заслужавам. Не ги заслужавам.
Йоста го хвана внимателно за ръката.
– Хайде, иди да се облечеш, после ще поговорим.
Бе забелязал, че спалнята се намира в съседство с детската стая, и с известно усилие успя да издърпа Кристиан дотам.
Кристиан се остави да го водят, но щом влязоха в стаята, просто седна на леглото, без да понечи да се облече. Йоста се огледа и видя халат, окачен на кукичка от вътрешната страна на вратата. Подаде го на Кристиан, който го облече с бавни, мудни движения.
– Ще отида да видя Сана и децата. После можем да слезем в кухнята и да поговорим.
Кристиан кимна. Очите му бяха празни, като че покрити със стъкловиден воал. Йоста го остави седнал на леглото и отиде при Мартин, който още се намираше в детската стая.
– Какво става всъщност?
Мартин поклати глава.
– Има нещо нездраво във всичко това. Който го е направил, трябва да е луд. И какво означава? „Не ги заслужаваш.“ Кои? Децата?
– Това трябва да разберем. Патрик и Паула ще пристигнат всеки момент. Ще отидеш ли да ги посрещнеш? Обади се и за лекар. Мисля, че малките не са пострадали, но това е било голям шок за тях, както и за Сана и Кристиан. Най-добре е някой да ги погледне. Аз ще помогна на Сана да измие децата, иначе скоро ще им протърка кожата.
– Трябва да извикаме и криминалистите.
– Точно така. Помоли Патрик да се свърже с Турбьорн веднага щом дойде, за да пратят екипа тук. А ние трябва да се погрижим нищо повече да не се пипа, докато пристигнат.