– Поне успяхме да спасим надписа – каза Мартин.
– Да, страшен късмет.
Слязоха заедно на долния етаж и Йоста бързо успя да открие вратата на мазето. Гола крушка освети стълбището и той слезе внимателно по стъпалата. Като повечето мазета, това на семейство Тюдел бе пълно с всевъзможни боклуци: кашони, захвърлени играчки, кутии с надпис „коледна украса“, инструменти, които, изглежда, не се ползваха твърде често, както и лавица с бояджийско оборудване: кутии боя, бутилки, четки и парцали. Йоста се протегна към наполовина пълна бутилка разтворител, но в мига, в който пръстите му се свиха около нея, забеляза нещо с крайчеца на окото си. На пода лежеше парцал. Изцапан с червена боя.
Прегледа набързо кутиите на лавицата. Никоя от тях не съдържаше червена боя. Но Йоста беше сигурен. Червеното бе със същия нюанс като боята в стаята на момчетата. Човекът, който бе писал по стената, сигурно също се е изцапал и е слязъл долу, за да се изчисти. Йоста погледа бутилката в ръката си. По дяволите, по нея можеше да има отпечатъци и не биваше да ги унищожава. Но съдържанието му бе необходимо. Трябваше да изчистят момчетата и да ги изкарат от банята. Решението беше празно шише от кока-кола. Йоста преля течността в него, продължавайки да държи бутилката с разредител така, както я бе хванал първоначално. После я остави обратно на рафта. Ако имаше късмет, не бе унищожил всички отпечатъци. А и по парцала също можеше да има следи.
Качи се обратно на втория етаж с бутилката от кола в ръка. Патрик и Паула още не бяха пристигнали, но едва ли бяха далеч.
Влезе в банята, където Сана продължаваше упорито да търка. Момчетата викаха отчаяно и Йоста клекна до ваната и каза с мек глас:
– Няма да отмиеш боята само със сапун. Трябва ни разредител.
Той й показа бутилката, която носеше със себе си.
Сана се спря и го зяпна. Йоста взе кърпа от една кукичка до мивката и изля част от течността върху хавлиената тъкан. Сана стоеше и го наблюдаваше. Той вдигна кърпата, за да й демонстрира какво ще прави, след което хвана ръката на по-голямото момче. Нямаше как да ги успокои, просто трябваше да действа бързо.
– Виж, сега боята изчезва.
Макар че момчето се въртеше като червей, Йоста се справи доста добре.
– Ще ги измием, боята се маха.
Осъзна, че говори на Сана, както би говорил на дете, но, изглежда, имаше ефект, защото тя сякаш започваше да си възвръща присъствието на духа.
– Първият е готов.
Остави кърпата и взе душа, за да изплакне разредителя от тялото на момчето. То зарита диво, щом Йоста го вдигна над ръба на ваната, но Сана реагира и бързо грабна хавлия, с която да го загърне. После го сложи да седне в скута й, притисна го към гърдите си и го залюля.
– Окей, малкият, сега е твой ред.
Другото момче изглежда разбра, че ако остави чичко полицай да го измие, ще му дадат да излезе от ваната и да гушне мама, затова млъкна незабавно и стоя напълно неподвижно, докато Йоста сипе още разредител върху кърпата и започне да го търка. Скоро и по неговата кожа остана само лек нюанс розово и Сана го прегърна, след като го уви от глава до пети с голяма кърпа.
Йоста чу гласове откъм долния етаж, а после и стъпки по стълбите. На вратата се появи Патрик.
– Какво е станало? – попита той задъхано. – Всички ли са окей? Мартин каза, че децата не изглеждат да са ранени.
Погледът на Патрик се спря на кърпата, напоена с розова вода.
– Децата са добре. Само малко стреснати. Също като родителите си.
Йоста се изправи и излезе в коридора при Патрик, където му разказа накратко какво се е случило.
– Ама че лудост. Що за човек би направил такова нещо?
– С Мартин си говорихме същото. Нещо не е наред, меко казано. И мисля, че Кристиан знае повече, отколкото казва.
Йоста разказа какво си е мърморил Кристиан.
– Да, от известно време и аз имам такова чувство. Къде е той сега?
– В спалнята. Трябва да видим дали е в състояние да разговаря.
– Крайно време е.
Телефонът на Патрик иззвъня. Той го извади от джоба си и вдигна. След което се сепна.
– Какво каза? Можеш ли да повториш? – Погледна ужасено към Йоста, който напразно се опитваше да чуе думите, идващи от слушалката. – Добре, разбрано. Ние сме при Тюдел, тук също е имало инцидент, но ще се справим.
Патрик затвори.
– Кенет Бенгтсон е постъпил в болница в Удевала. Сутринта е тичал в парка и някой му е поставил капан. Опъната корда на пътя, в която се е спънал и е паднал през глава върху постеля от натрошени стъкла.
– Триста дяволи – прошепна Йоста и за втори път тази сутрин попита: – Какво става всъщност?