Думите увиснаха във въздуха и сълзите отново потекоха.
Мартин се засрами, че сълзите на Кенет го смущават. Чувстваше се неловко и не знаеше дали трябва да направи нещо, но Йоста се пресегна спокойно над Кенет и взе една салфетка от масата. Избърса внимателно бузите му, после се протегна отново и остави салфетката обратно.
– Разбрахте ли нещо вече? – прошепна Кенет. – За Лисбет?
– Не, твърде рано е. Може да отнеме известно време, докато съдебният лекар се изкаже – отговори Мартин.
– Тя я уби.
Мъжът в леглото потръпна и се сви. Гледаше в празното пространство пред себе си.
– Извинявай, какво каза? – попита Йоста и се наведе напред. – Коя е „тя“? Знаеш ли кой е постъпил така с теб и жена ти?
Мартин усети как Йоста затаи дъх и осъзна, че самият той е направил същото. В очите на Кенет проблесна нещо.
– Нямам представа – отговори той уверено.
– Каза „тя“ – отбеляза Йоста.
Кенет избягваше погледа му.
– Почеркът в писмата изглежда женски. Затова приех, че става дума за жена.
– Хм – каза Йоста и даде на Кенет да разбере, че не му вярва, без да го изрича направо. – Трябва да има причина тъкмо вие четиримата да се окажете на мушка. Магнус, Кристиан, Ерик и ти. Някой ви има зъб. А всички вие твърдите – е, освен Магнус, – че нямате представа кой и защо. Но зад такива действия се крие силна омраза и въпросът е какво я е причинило. Трудно ми е да повярвам, че не знаете нищо, че нямате дори теория.
Той се наведе над Кенет.
– Трябва да е някой психично болен. Нямам друго обяснение.
Кенет извърна глава и стисна устни. Мартин размени поглед с Йоста над болничното легло. И двамата разбраха, че няма да научат повече от Кенет. Засега.
Ерика гледаше телефона шокирана. Патрик се обади от управлението и каза, че довечера ще закъснее. Разясни й накратко обстоятелствата, но тя не можеше да повярва на ушите си. Някой да нападне децата на Кристиан. И Кенет. Корда на алеята в парка – просто, но гениално.
Мозъкът й веднага заработи. Трябваше да има начин разследването да ускори ход. По гласа на Патрик долови колко е обезпокоен и объркан. Разбираше го, събитията ескалираха, а полицията не се приближаваше до решението.
Замислена, Ерика запремята в ръце мобилния си телефон. Патрик щеше да побеснее, ако тя се намеси. Но бе свикнала да прави проучвания за книгите си. Разбира се, ставаше дума за приключени разследвания, но разликата едва ли беше много голяма. А и беше ужасно скучно просто да си седи вкъщи. Изгаряше от желание да свърши нещо полезно.
Освен това разчиташе и на интуицията си. В миналото шестото й чувство многократно я бе отвеждало в правилната посока. А сега й казваше, че отговорът е в Кристиан. Няколко неща подкрепяха тази теория: той първи започва да получава писмата, освен това е много потаен относно миналото си и очевидно е крайно изнервен. Дребни, но важни неща. Откакто говориха в бараката край морето, Ерика имаше чувството, че той знае нещо и го крие.
Бързо, преди да е размислила, тя облече връхните си дрехи. Трябваше да звънне на Ана, докато кара, за да я пита може ли да вземе Мая от детската градина. Щеше да се върне у дома до вечерта, но не достатъчно рано, за да я вземе сама. Пътят до Гьотеборг беше час и половина в едната посока, доста дълго разстояние само заради едно случайно хрумване. Но ако не откриеше нищо, можеше поне да посети новооткрития им полубрат Йоран.
Все още й бе трудно да смели мисълта, че има батко. Беше смайващо откритие, че майка й тайно е родила син през Втората световна война и го е дала за осиновяване. Драматичните събития през лятото все пак доведоха до нещо хубаво, а оттогава с Ана изградиха близка връзка с Йоран. Ерика знаеше, че винаги е добре дошла при него и при втората му майка, с която бе израснал.
Ана веднага се съгласи да вземе Мая, която беше любимка както на нейните деца, така и на тези на Дан. Без съмнение Мая щеше да се прибере изтощена от игри и натъпкана със сладко.
След разговора Ерика запретна ръкави. Работата й върху книгите за истински убийства – книги, пожънали нечуван успех – я бе направила много добра в проучванията. Искаше й се да разполага с личния граждански номер на Кристиан, това щеше да й спести доста разговори. Но можеше да се справи и само с името. Ерика си бе спомнила важна подробност, която Сана спомена веднъж при един техен разговор: че Кристиан е живял в Гьотеборг, когато са се срещнали. В библиотеката Мей спомена Тролхетан и това още глождеше Ерика, но тя прецени, че все пак е по-логично да започне от Гьотеборг. Кристиан бе живял там, преди да дойде във Фелбака, така че това трябваше да бъде първоначалната й дестинация. Надяваше се, че после ще може да проследи миналото на Кристиан още по-назад. А тя не се съмняваше, че истината се крие именно там.