– Да бягаш от кого? От какво? Да те вземат дяволите, ако знаеш кой прави това, а не казваш нищо.
Сълзите се стичаха по бузите й, а тя все още усещаше топлината на лицето му по дланите си. Той не я допускаше до себе си и от това я болеше. В такива ситуации трябваше да се подкрепят един друг. Но той й обръщаше гръб, не я искаше. Бузите й се изчервиха от унижение. Тя извърна поглед и продължи да подрежда багажа.
– Колко дълго смяташ, че ще се наложи да останем там? – попита тя и грабна шепа чорапи и бикини от най-горното чекмедже.
– Откъде да знам?
След като свали халата и избърса червената боя от гърдите си, Кристиан бе облякъл дънки и тениска. Сана продължаваше да го намира за най-красивия мъж, когото някога бе виждала. Толкова го обичаше, че чак я болеше.
Затвори чекмеджето и хвърли едно око към коридора, където си играеха момчетата. Бяха по-тихи от обикновено. Сериозни. Нилс караше количките си напред и назад, а Мелкер се биеше с екшън фигурите си. Но и двамата си играеха без обичайните звукови ефекти, както и без да се карат, което обикновено непременно се случваше.
– Мислиш ли, че те... – Тя отново се разплака и след малко опита пак: – Мислиш ли, че са пострадали?
– И косъм не е паднал от тях.
– Нямам предвид физически.
Сана не разбираше как може Кристиан да е толкова хладнокръвен и спокоен. Сутринта беше не по-малко шокиран, объркан и изплашен от нея. А сега се държеше така, сякаш това изобщо не се е случило или е просто дреболия.
Някой бе влязъл в дома им, докато са спели. Влязъл е в стаята на децата им и може би завинаги е всял у тях страх и несигурност, лишил ги е от сигурността и увереността, че нищо не може да им се случи, докато лежат в собствените си легла. Че нищо не може да им се случи, когато мама и татко са само на няколко метра от тях. Тази сигурност може би си е отишла завинаги. И въпреки това баща им си седеше спокоен и отчужден, сякаш не го е грижа. Сега, в този момент, го мразеше заради това.
– Децата забравят бързо – каза Кристиан и погледна ръцете си.
Тя видя, че по едната му длан има сериозни следи от нокти, и се зачуди откъде са се взели. Но не го попита. Един-единствен път се въздържа да попита. Може би това бе краят? Ако Кристиан не можеше да я почувства близка, да я обича дори когато ги застрашава нещо ужасно, може би беше време да се откаже.
Сана продължи да хвърля разни неща в куфара, без да забелязва какво е взела. Сълзите размазваха всичко и тя слепешката сваляше дрехи от закачалките. Накрая куфарът започна да прелива и се наложи да седне отгоре, за да го затвори.
– Чакай, нека ти помогна. – Кристиан се изправи и натисна капака, така че Сана да може да дръпне ципа. – Ще го занеса долу.
Той изнесе куфара от стаята, минавайки покрай момчетата.
– Защо ще ходим при леля Агнета? Защо взимаме толкова неща? За дълго ли заминаваме?
Гласът на Мелкер звучеше разтревожено. Кристиан спря по средата на стълбището, но след малко продължи мълчаливо надолу.
Сана отиде при синовете им и клекна до тях. Опита се да говори възможно най-спокойно.
– Ще се престорим, че отиваме на почивка. Но няма да ходим някъде далеч, просто при леля и братовчедите ви. На вас нали ви харесва там? Като пристигнем, ще си направим уютна семейна вечер. И тъй като сме на почивка, ще може да ядете сладки, въпреки че не е събота28.
28 През 50-те и 60-те години на миналия век в Швеция е широко разпространена практика децата да ядат сладко само в един ден от седмицата (събота), но в по-големи количества, вместо ежедневно, но в по-малки количества, тъй като изследванията показвали, че така се намалява рискът от кариес. В днешно време този обичай все още се практикува, макар и по-рядко. – Б. пр.
Момчетата първоначално я погледнаха с подозрение, но „сладки“ се оказа магическата дума.
– Всички ли заминаваме? – попита Мелкер.
Брат му повтори въпроса, леко фъфлейки:
– Всички ли заминаваме?
Сана си пое дълбоко дъх.
– Не, само ние тримата. Татко трябва да остане тук.
– Да, татко трябва да остане и да се бие с глупаците.
– Кои глупаци? – попита Сана и потупа Мелкер по бузата.
– Тези, които изцапаха стаята ни. – Той скръсти ръце на гърдите си с ядосано изражение. – Ако се върнат обратно, татко ще ги набие!
– Татко няма да се бие с никакви глупаци. Те няма да се върнат.
Тя погали Мелкер по косата и прокле Кристиан. Защо не искаше да дойде с тях? Защо мълчеше? Изправи се.
– Ще бъде много забавно. Истинско приключение. Сега ще помогна на татко да пренесе багажа в колата и после ще дойда да ви взема. Окей?