– Въпросът е какво е било намерението на извършителя. Искал ли е той, или тя, само да нарани Кенет, или това е опит за убийство?
Никой не отговори на Патрик, затова Мартин продължи:
– Кенет каза, че всички знаят за сутрешното му бягане, което протича по един и същи начин всеки ден. Така че в този смисъл може да считаме всички във Фелбака за заподозрени.
– Но не можем просто да приемем, че извършителят е тукашен. Може да е някой, който само минава оттук – вметна Йоста.
– Тогава откъде е знаел за навиците на Кенет? Това не сочи ли, че е бил някой от околността? – попита Мартин.
Патрик се замисли за миг.
– Не, не можем да изключим възможността да е външен човек. Достатъчно е било да наблюдава Кенет няколко дни, за да установи, че той е човек на рутината. Какво каза самият Кенет? – добави Патрик. – Има ли идея кой може да се крие зад всичко това?
Йоста и Мартин отново се спогледаха, но този път Йоста заговори пръв.
– Казва, че няма представа. Но и двамата с Мартин имаме чувството, че лъже. Знае нещо, но по някаква причина го пази за себе си. Но спомена „тя“.
– Така, значи? – Между веждите на Патрик се появи дълбока бръчка. – Останах със същото впечатление от разговора с Кристиан. Той крие нещо. Но какво може да бъде? Би трябвало да искат да разрешим случая. В случая на Кристиан изглежда като че цялото му семейство е в опасност. А пък Кенет е убеден, че съпругата му е била убита, макар още да не сме установили така ли е. Така че защо не ни сътрудничат?
– Значи и Кристиан не е казал нищо? – попита Йоста, раздели внимателно една „балерина“29 на две и облиза нуга крема. После тайно даде светлата половина на Ернст, който лежеше в краката му под масата.
29 Вид шведски двойни бисквити с тъмна долна половина, отгоре на която има светъл пръстен с нуга крем по средата. – Б. пр.
– Не, не научих нищо от него – каза Патрик. – Той беше в шок, съвсем естествено. Но твърди непоклатимо, че не знае кой и защо, а аз с нищо не мога да докажа обратното. Просто имам такова чувство, както и вие за Кенет. Кристиан настоява да остане в дома си. За щастие е пратил Сана и децата при сестра й в Хамбургсунд. Да се надяваме, че там ще са в безопасност.
– Криминалистите намериха ли нещо интересно? Нали им каза за парцала с боя и за бутилката? – попита Йоста.
– Ами във всеки случай останаха в къщата доста дълго. И да, взеха за анализ нещата, които си намерил в мазето. Добра находка, каза да ти предам Турбьорн. Но както обикновено, ще мине известно време, преди да има конкретни резултати. Но за сметка на това ще се обадя да пришпоря Педерсен. Вчера не можах да се свържа с него. Надявам се да даде предимство на нашето разследване и скоро да получим информация от аутопсиите. Като се има предвид с какви темпове се развиват събитията, не можем да си позволим да губим време напразно.
– Кажи, ако искаш, аз да звънна вместо теб. Така молбата ще звучи малко по-авторитетно – каза Мелберг.
– Благодаря, но ще опитам сам да се справя. Няма да е лесно, но ще направя каквото мога.
– Добре, само да знаеш, че съм тук. За подкрепа – каза Мелберг.
– Паула, какво каза жената на Кристиан?
Патрик се обърна към колежката си. Двамата пътуваха заедно на връщане от Фелбака, но телефонът бе звънял непрестанно и той така и не успя да я попита за Сана.
– Не мисля, че знае нещо – каза Паула. – Чувства се отчаяна и объркана. И изплашена. И тя не вярва, че Кристиан знае кой е извършителят, но се поколеба малко, когато го каза, та предполагам, че не е съвсем сигурна. Може би е добра идея да говорим с нея още веднъж, при по-спокойни обстоятелства, след като шокът отмине. Записах разговора, между другото, така че можеш да го прослушаш, ако искаш. Касетката е на бюрото ти. Може би ще чуеш нещо, което съм пропуснала.
– Благодаря – каза Патрик отново, но този път наистина го имаше предвид.
На Паула винаги можеше да се разчита и той се радваше, че тя е част от разследването.
Патрик погледна към малката групичка.
– Добре тогава, приключихме тук. Аника, продължавай да ровиш, както се разбрахме. След няколко часа ще проверя докъде си стигнала. Аз ще взема Паула и двамата отиваме при Сия. Така и не успяхме да говорим с нея по-рано. А след сутрешните събития това изглежда още по-наложително. Смъртта на Магнус по някакъв начин е свързана с цялата работа, сигурен съм в това.
Ерика седна в едно кафене, за да може да прегледа писмата на спокойствие. Не се поколеба да отвори пощата на Кристиан. Ако той държеше да получи писмата, щеше да остави новия си адрес на Янос Ковач или щеше да се обади в пощата да ги препратят.