Маркелов е руснак, а по това време този факт е от особена важност. Мемориалният център направи добър избор, защото след това благодарение на неговата енергичност, подбор на тактика и способността му да общува с пресата вниманието на обществото беше привлечено към процеса, и то най-вече от журналисти, работещи в Москва — руски и чуждестранни. Ето какво казва самият Маркелов за впечатленията си от съдебната зала непосредствено след поемането на случая. По това време процесът се води при закрити врата и журналисти не се допускат на заседанията.
— Съдът беше много припрян. Не искаше да се впуска в подробности по нито едно от исканията ни и отхвърляше всичко, което можеше да се интерпретира във вреда на Буданов… Например всичките ни молби за призоваване на свидетели, експерти, независими проверки бяха отказани. Останах с впечатлението, че съдия Костин дори не ги е чел…
— Но защо подавахте толкова много молби? — попитах го аз. — Вие със сигурност сте провокирали съда, като сте го заливали с молби. Смятате ли, че подходът е бил разумен?
— Причината беше простичка: съдът позволяваше закононарушение след закононарушение и беше наш дълг като адвокати да протестираме срещу това… Какви бяха всичките тези хора, за които настоявахме да бъдат призовани в съда? И защо около поне двама от тях се разрази такъв лют спор? Нека ви напомня за обстоятелствата по делото: в деня преди извършването на престъплението… Буданов заедно с други офицери… е задържал двама чеченци… за единия от които се твърди, че е посочил къщата, в която Буданов казва, че живеело семейство, подкрепящо терористите или чиито членове също са терористи. Имената на информаторите са посочени в материалите по делото… Ние, защитата, се опитахме да установим кои са тези хора, които са подвели Буданов, като са посочили дома на Кунгаеви. Искахме те да дойдат в съда и да обяснят защо са го направили… Открихме, че единият информатор е глухоням. Което значи, че няма физическата възможност да чуе въпроса на Буданов коя е снайперистката. Освен това му е невъзможно и да отговори…
— А другият информатор?
— Него го намерихме още по-лесно. Оказа се, че на 26 март след срещата си с Буданов този втори информатор и полковникът по силата на пълна случайност са снимани от кореспонденти на вестника на Министерството на отбраната „Красная звезда“. Съвсем случайно журналистите от изданието в този ден работели в селцето Танги-Чу и единайсет техни снимки са документирали срещата им… Което означава, че този човек може да се идентифицира по фотографиите и би могъл да потвърди, че във фаталната нощ Буданов е отишъл в Танги-Чу да залавя терористи…
Но тук отново се сблъскваме с недоразумения и несъответствия. Внимателно проучихме снимките… и открихме, че са правени на 25 март, не на 26 март… Спомняте си предположението, че информаторите са казали на Буданов на 26 март за „снайперистката“ и той тръгнал да търси възмездие за убитите си другари, като едва се сдържал… Ако излезе, че Буданов е получил информацията на 25 март, тогава за какви спонтанни реакции става въпрос, какви са тези силни чувства, замъглили разсъдъка на полковника, които оправдават поведението му? Има и свидетели, които потвърждават, че както на 25, така и до обед на 26 март, когато офицерите започнали запоя, организиран от Буданов в чест на рождения ден на малката му дъщеря, полковникът е бил спокоен и не давал никакви признаци на желание да отмъщава на някаква снайперистка.
— Нека бъдем обективни. Някой може да е объркал датите. Случва се. Война е.
— Не. Несъответствия има на всички етапи от делото „Буданов“. Дори за аматьор, да не говорим за адвокат, тези несъответствия говорят недвусмислено, че съдът е трябвало да призове [вторият] информатор… За да се разбере дали Буданов е тръгнал да търси снайперистка или просто хубаво момиче?… Ако е така, тогава провъзгласяването му за герой… и цялата идеология около случая са напълно нелепи. Не е сериозно цялата психиатрична експертиза да се основава на неговия „героизъм“ и „чувството за отмъщение към снайперистката“. Още повече че доста издайнически факти сочат, че е имало многобройни по-ранни „жени на полковника“. „Командирът пак си доведе жена“ е цитат от свидетелските показания на един от войниците по време на предварителното следствие…
— Какво се случи тогава?