— Съдът се произнесе, че… не е детективска агенция и не счита за свое задължение да търси този човек. Естествено, адвокатите запретнаха ръкави и го намериха сами. Той се оказа Рамзан Сембиев, излежаващ присъда в трудов лагер при строг режим в Дагестан за отвличане. Тук не става въпрос за личността на информатора или за това, че помагачите на Буданов са извършили такива тежки престъпления. Но фактът, че открихме Сембиев в трудов лагер със строг режим, означава, че не би трябвало да има никакви трудности около довеждането му в съда за кръстосан разпит. При криминалните дела в Русия е стандартна практика задържаните в места за лишаване от свобода да влизат в специална база данни, до която съдилищата имат достъп. И за да улесним съдията още повече, му казахме къде точно се намира Сембиев. Недалеч от Ростов на Дон. Но дори тогава отговорът беше „Не. Нямаме нужда от този човек. Той не би могъл да предостави важна за съда информация.“ И сякаш това не беше достатъчно, ами прокурорът Назаров… произнесе реч [в която каза], че свидетелят е престъпник и затова няма да каже истината, така че няма смисъл да го „влачим в съда“. Бях поразен. За прокурора нямаше значение, че по едно дело Сембиев е престъпник, но по нашето е свидетел.
— Какво се случваше?
— Съдът подходи идеологически към делото. Кремъл упражняваше натиск Буданов да бъде оправдан за греховете си. Нищо, което му вредеше, не беше важно, нито имаше отношение по делото. Прокуратурата не изпълняваше ролята, която й е отредена от конституцията…
По време на речта на Назаров в съда излязоха наяве и други необясними неща. Например стана ясно, че дагестански прокурор се е свързал със Сембиев в трудовия лагер след нашата молба и го е питал дали познава Буданов. Беше заявено, че Сембиев е отрекъл и казал, че го е виждал само по телевизията.
— Този разговор беше представен като официален документ пред съда?
— Не, разбира се, че не…
— Можем ли да кажем, че окръжният военен съд е направил всичко по силите си, за да не представи безпристрастно извършените от Буданов престъпления? И направи точно обратното на конституционните си и законовите си задължения?
— Да, това е точно така. Нека ви цитирам друг пример, в който съдът показва, че не иска истината да излезе наяве. Един от материалите… по делото… бил снимка, за която се твърди, че Буданов пазел от доста време. На нея били Елза Кунгаева и майка й с пушки в ръце. Буданов заяви, че тази снимка му била дадена от Яхаев, градоначалник на Дуба-Юрт. Той искал да му помогне да намери жената, застреляла офицерите от неговия полк по време на битката в Аргунския проход. Дуба-Юрт се намира на входа на дефилето и през февруари 2000 г. става център на ожесточена битка, в която участва и полкът на Буданов. Снимката, върху която съдебните експерти по психиатрия основаха заключенията си… така и не беше намерена в материалите по делото. И все още не е намерена. Това на първо място означава, че експертите лъжат… На второ — че едно от основните веществени доказателства… не съществува. А цялата защита, целяща да оправдае Буданов, се основава върху тази снимка…
— Добре. Снимката може да липсва от делото, но все пак имаме важен свидетел в лицето на Яхаев. Той е можело да бъде подложен на кръстосан разпит.
— И така щеше да стане, ако съдът спазваше законовите процедури по търсене и установяване на истината и уличаването на виновната страна. В Русия обаче имаме друг вид съд. Той е идеологически, защитава интересите на военнопрестъпниците и смята, че така защитава интересите на държавата. И в този случай съдия Костин каза: „Не. Нямаме нужда от Яхаев. Той няма да ни даде важна информация“… Намерихме Яхаев. Той беше напълно съгласен да дойде в съдебната зала, но имаше нужда от разрешително да премине граничните постове с Чечня. И съдът отказа да му даде това разрешително.
— А как съдия Костин обясни отказа си за призоваването на генерал Герасимов?
— Съдията не искаше да изслуша показанията на генерала, макар че той например можеше да опише душевното състояние на полковника сутринта след извършването на престъплението — въпрос, за който имаше много противоречиви доказателства… Дали Буданов е бил с махмурлук?… В предварителното разследване свидетелите говорят много за пиянството му… Дали е бил, както твърди първата психиатрична експертиза (а те са общо шест) временно невменяем в резултат на алкохолно опиянение? Дали убийството е последствие от временна загуба на разсъдък? Психическата нестабилност преминава за няколко часа… затова Буданов трябва да е осъзнавал какво върши. Защо тогава експертите ни уверяват, че не е осъзнавал действията си и не може да бъде отговорен за тях? Може би защото те също са част от големия план за оправдаването на Буданов?