Русия на Путин

— Освен това кръстосаният разпит на генерал Герасимов би могъл да помогне да се изясни дали Буданов се е съпротивлявал при ареста. Знаем, че когато генералът отива в сто и шейсети полк… да арестува Буданов, полковникът събира разузнавателната рота и я принуждава да окаже въоръжена съпротива на войниците, придружаващи Герасимов. Двете части за малко да се изпозастрелят.

— Да, точно така е станало. Самият Буданов извадил револвер. Герасимов се уплашил, че ще застреля някого, но Буданов се замислил за кратко и след това се прострелял в крака. Всичко е описано в делото…

— Ако Буданов се е съпротивлявал на ареста, това как би променило нещата?

— Много би ги променило. На първо място, това е още едно престъпление. На второ, може да хвърли важна светлина върху личността на Буданов. Съдът… добави към материалите писмо… от генерал Владимир Шаманов, който сега е губернатор на Уляновска област. [Шаманов е стар приятел на Буданов и дълго време е командвал 160-и полк в Чечня.] В писмото на Шаманов няма нови факти, защото към момента на извършването на престъплението той дори не е бил в Чечня. Но пък има много идеологически внушения. Той направо заявява, че Буданов „е невинен“, че имал пълно право да задържи Кунгаева по подозрение, че е снайперистка, както и да я убие, щом се е съпротивявала. Шаманов пише до съда в типичния за участник във Втората чеченска война стил, като непосредствен началник на Буданов и съдът с готовност добавя писмото му към делото.

— Можем ли да твърдим, че всички съдебни процедури по отношение на Буданов се основават на идеологията, щом магистратите отказват да приемат важна информация от непосредствени свидетели, като генерал Герасимов, Сембиев и Яхаев, а с готовност уважават патриотичен текст на генерал Шаманов, който по никакъв начин не е свидетел? Шаманов е добре известен защитник на изключителните военни жестокости спрямо цивилното население в Чечня и твърдо вярва, че чеченският народ трябва да носи колективна отговорност за действията на отделни престъпници.

— Да, точно така е. Процесът беше така организиран, че да се избегне адекватно разследване на случая и… всичко да се сведе до „обвинение срещу руски офицер“. Освен това, както вече казах, съдът нагло нарушаваше стандартните процедури. Например четенето на десетте големи тома по делото приключи за час и половина.

— И как успя съдията да го направи толкова бързо?

— Просто прелисти делото и съобщи, че разследването е приключило. На другия ден то продължи, без да бъде издадено разпореждане… Това, разбира се, ни дава основание за обжалване…

— Не се ли притеснявате, че сте руснак, а защитавате интересите на чеченско семейство? По принцип чеченските семейства ги представляват чеченски адвокати, а руснаците — руски.

— Бях поканен от Мемориалния център, който организира защитата на семейство Кунгаеви… Кунгаеви са се оказали без никакво юридическо представителство и съдът се е възползвал от това. И е започнал да претупва делото… Когато пристигнах в Ростов на Дон, хората ме питаха каква е връзката ми с чеченската диаспора. Отвърнах им: „Погледнете ме, никаква връзка нямам.“ Вторият въпрос беше от каква народност съм. Той ми беше зададен не само от поддръжниците на Буданов, но и от самия Буданов в съдебната зала. От време на време започваше да крещи по мен по време на заседанията: „Какво искаш да постигнеш, нещастник!“

— Нещастник!?

— Разбира се. Той е войник. Мисли си, че всичко му е позволено. Така и не получи предупреждение от съдията, че се държи неадекватно. Можеше наистина да си прави каквото си иска. Мисля, че съдията се боеше от него.

— Ами неговият екип от трима адвокати? И на тях ли крещеше?

— Разбира се, че не. Когато ми писна да ме питат за националността ми, казах: „Аз съм руснак, както можете да видите. И точно затова се заех с този случай. Защитавам руските закони.“