Първите две експертизи са направени почти веднага след извършването на престъпленията — през май и август 2000 г. по време на предварителното разследване. Първата е извършена от психиатри от военната болница в Севернокавказкия военен окръг и от Централната Севернокавказка криминално-медицинска лаборатория на руското Министерство на правосъдието. Втората е дело на лекари от цивилната Новочеркаска областна болница по психиатрия и неврология.
Тези експертизи твърдят, че Буданов е отговорен за действията си. Това означава, че може да бъде съден за престъпленията си. Те излизат по времето, когато Путин често говори за „диктатурата на закона“, която трябва да се установи в Русия и която предполага, че военнослужещите, извършили престъпления в Чечня, трябва да се наказват по същия начин като чеченските партизани от незаконните въоръжени формирования.
Нещо повече, говорим за период на ухажване на чеченците след жестоките атаки от 1999–2000 г. и назначаването на нов държавен глава на републиката Ахмад Хаджи Кадиров. Кадиров е мюфтия и един от бойците на Джохар Дудаев — първия президент на Чечня, убит през 1996 г. от последно поколение ракета, насочена от руски федерални офицери. Кадиров първоначално беше обявил джихад на Русия, но после се сближи с Кремъл, след като „осъзна ситуацията“.
И двете споменати експертизи отбелязват, че докато е душил Елза Кунгаева, Буданов вероятно е бил психически нестабилен и показва симптоми на мозъчна травма, вероятно причиняваща „разстройство в личността и поведението“.
Министерството на отбраната отхвърли двете процедури, защото те намекваха за две неща. Първо, че Буданов е бил с разума си и може да бъде преследван с цялата строгост на закона. Второ, че руската армия наема хора с мозъчни травми, които никой не си е направил труда да прецени доколко вредят на работата им, че такива хора се бият на бойното поле и че военнослужещи с личностни разстройства командват стотици воини и им се поверяват смъртоносни модерни оръжия.
Още в началото на процеса стана ясно, че психиатричните експертизи не се нравят и на съдия Костин. И то поне по две причини.
Първата е, че като военен съдия Костин също е подчинен на Министерството на отбраната. В Русия има специални военни съдилища и военни магистрати, които се занимават с престъпленията, извършени от военнослужещи. Те са изцяло подчинени на военната машина, напълно зависими от армейските командири (от началниците на гарнизони до министъра на отбраната) за своите квартири, заплати и кариери. Апартаментът и парите на съдия Костин идват от същото място, на което е подчинен и обвиняемият полковник Буданов.
Втората причина е, че докато изправят Буданов пред съда, политическата обстановка в Русия значително се е променила. Кремъл постепенно спря да си играе на демокрация и да се тревожи за „диктатурата на закона“. Вследствие на това всички воювали в Чечня бяха обявени за герои, независимо какви са ги вършили там. Президентът започна да раздава медали и ордени наляво и надясно и да уверява участниците във войната, че „държавата никога няма да ги предаде“. Тези високопарни думи означаваха, че правителството възнамерява да е благосклонно към извършителите на военни престъпления в Чечня до степен да им прощава абсолютно всичко, а всеки прокурор, който се опитва да повдигне криминално преследване срещу служители на федералните въоръжени сили, може да пострада.
От контролираните от правителството телевизионни канали се лееха истории за това колко честно и почтено Буданов изпълнявал дълга си, а генерал Шаманов не спираше да подкрепя тези твърдения, като произнасяше патриотични речи във възхвала на бойния си другар. Твърдението, че убитото от полковника 18-годишно чеченско момиче е снайперистка, не се подлагаше повече на съмнение. Вече никой не си спомняше, че нито следствието, нито екипът от адвокати на Буданов, успяха да намерят и най-малко доказателство, че Елза Кунгаева има нещо общо с незаконните въоръжени формирования.
Вдъхновеното от политиците промиване на мозъците в руското общество беше в разгара си и подготвяше почвата за оправдаването на Буданов.
Точно в този момент съдът в Ростов на Дон бе обзет от съмнение в компетентността на лекарите, извършили първите две психиатрични експертизи, и нае нови. Този път ставаше въпрос за съвместна работа на цивилни и военни специалисти, която даже се пренесе в Москва. Така се обединиха усилията на Централната криминално-медицинска лаборатория на Министерството на отбраната и Държавния изследователски център за социална и криминална психиатрия „Сербски“, известен просто като Института „Сербски“.