Буданов твърди, че отначало не е имал намерение да убива Кунгаева, да не говорим за сексуално насилие спрямо нея. Кунгаева обаче «избухнала» в ругатни (да припомним, че не говорела руски), които били отправени към въоръжените сили на Русия, към цялата Русия и лично към него… Ситуацията станала изключително нагорещена. Кунгаева му казала, че чеченците «ще се разправят с него и семейството му»… Буданов… насила я извлякъл далеч от вратата. По време на сборичкването дрехите на Кунгаева се скъсали.
Според Буданов Кунгаева се оказала доста силна. Скъсала му тениската и верижката с кръстче на врата му, която била подарена от дъщеря му, а той в отговор й разкъсал дрехите от кръста нагоре. Кунгаева изкрещяла, че малко от техните е застреляла. Когато се озовала на второто, по-далечното легло, се пресегнала към пистолета му на нощното шкафче. Буданов хванал ръката й и с другата притиснал тялото й към леглото, като я задържал в областта на шията. Кунгаева продължила да го заплашва. Пред очите му преминали лицата на «всички войници и офицери, загинали в Аргунския проход».
Буданов не си спомня какво се случило след това. Когато започнал да идва на себе си, видял Кунгаева да лежи неподвижно на леглото. Повикал екипажа на бронетранспортьора. Буданов твърди, че в този момент Кунгаева била с пола, жилетката, блузата и сутиенът й лежели на купчина на пода, а самият той бил с панталони. Ли Ен Шу предложил да я погребат в гората. Тогава Буданов казал на екипажа на бронетранспортьора да увият тялото в одеяло и да го отнесат… След като те излезли, той легнал и заспал.
[Трябва да отбележим, че войниците, които охранявали квартирата на командира си онази нощ, неведнъж по време на разследването са свидетелствали, че когато влезли по заповед на Буданов, той бил само по долни гащи. Младото момиче лежало на далечното легло напълно голо. Буданов ги попитал «Някой да се страхува от трупове?», запалил цигара и им заповядал да увият тялото и да го погребат. Заплашил ги, че ако кажат на някого, ще ги застреля.]
Буданов твърди, че към 13.30 часа на 27 март се срещнал с генерал-майор Герасимов, командващ група «Запад».
(Всъщност командир е Владимир Шаманов.)
Генерал Герасимов обвинил Буданов, че е изгорил половината село и е изнасилил осемнайсетгодишно момиче. Герасимов използвал вулгарен и обиден език. Буданов извадил пистолета си, насочил го надолу и се прострелял в стъпалото. В този миг охранителите на Герасимов насочили оръжията си към него, въпреки че след като произвел изстрел, Буданов сам предал пистолета си на Герасимов.
В същото време пристигнала разузнавателната рота от полка на Буданов. Тя се състояла от двайсет войници и двама офицери, които заели позиции срещу офицерите на генерал Герасимов. Последвала конфронтация, но Буданов наредил ни подчинените си да свалят оръжието. След това според Буданов той заедно с генералите Герасимов и Вербицки отишли в щаба. И там Буданов написал самопризнания.
При разпита… Буданов обясни противоречията в показанията си с това, че по-рано бил в много лошо състояние.
На базата на посочените факти комисията стигна до заключението, че Буданов не може да бъде отговорен за действията си, тъй като не е осъзнавал какво прави… Поведението на жертвата, Кунгаева, е един от факторите, предизвикали временния психически срив на Буданов… Няма убедителни доказателства, че Буданов е бил в състояние на алкохолно опиянение.
Буданов… трябва да остане под наблюдение и да бъде лекуван от психиатър в условия на домашен стационар. Категория С: частично годен за военна служба.“
Заключенията на комисията дадоха в ръцете на съдията всичките необходими му според руското законодателство оръжия, за да изпълни волята на политическите си покровители и да оправдае полковника.
На първо място, вече можеше да свали наказателната отговорност от него.
На второ — имаше основание да го изпрати на задължително психиатрично лечение, но в дома му. И колко щеше да продължи това вече определяше не съдът, а лекуващият лекар. Полковникът щеше да се отърве от всички неприятности седмица-две след произнасянето на присъдата.
Трето, съдията получи възможност да защити правото на Буданов да продължи да служи в армията, тъй като състоянието, в което не е осъзнавал действията си, е било „временно“ и предизвикано от конкретна ситуация. Военната машина настояваше присъдата да се формулира точно така, тъй като в друг случай, както вече отбелязахме, щеше да излезе, че полковете им в Чечня се командват от очевидно луди хора, които успяват да се отърват дори когато извършат убийство.