Но в Русия е така, Също като по съветско време какво ще докладват експертите на съда зависи не от фактите, а от това кой поръчва музиката.
Но нека спрем за миг и да хвърлим поглед към действащите лица, осигурили психологическата и психиатричната основа за измъкването на Буданов:
Професор Т. Печерникова, доктор на медицинските науки (председател на комисията), директор на консултантския отдел на Института „Сербски“, лекар с международна репутация, психиатър от най-висока класа, с 50 години консултантски стаж.
Професор К. Кондратиев, доктор на медицинските науки, заслужил деятел на руската федерация, директор на Първо клинично отделение, с 42 години стаж като консултант.
Ф. Сафуанов, магистър по психология, с 20 години стаж като консултант.
Полковник А. Горбатко, военен лекар, главен консултант по криминална психиатрия към Министерството на отбраната.
Подполковник Г. Фастовцев, военен лекар.
Г. Бурняшева, психиатър.
Защо съдът се обръща към професор Печерникова, за да изфабрикува заедно с нея политически изпипана експертиза, която да угоди на властите?
Предполагам, че изборът едва ли е случаен, защото в Русия нищо не се случва просто така. Всичко е като по съветско време. Сянката на комунизма, в най-чудовищния й вид, отново се спуска над нас. Следващите редове доказват, че през ерата на президента Путин в ежедневието ни се завърна отвратителната практика на „политико-психиатрична поръчка“, и то от най-неочаквана посока.
На 25 август 1968 г. на Червения площад в Москва се провежда една известна демонстрация. На него излизат седем души, които издигат плакати: „За нашата и вашата свобода!“ и „Срам за окупаторите!“. Един от тези седем души е поетесата, журналист и дисидент Наталия Горбаневская, която бута количка със собственото си дете. В страна, където протести отдавна не е имало, седмината излизат, за да покажат несъгласието си с нахлуването на съветските войски в Чехословакия.
Демонстрацията на „Седемте“ продължава само няколко минути — прибират ги цивилните агенти на КГБ, които непрекъснато обикалят Червения площад. Двама от тях са осъдени на трудов лагер, един е изпратен в психиатрична клиника, а трима — заточени. Отначало Горбаневская е освободена, тъй като все още е кърмела бебето си.
На 24 декември 1969 г. е арестувана отново, защото не спира да се занимава със защита на гражданските права.
Точно тогава Тамара Печерникова за първи път оставя следа в историята на страната ни. Именно тя по искане на КГБ разпитва Горбаневская в този същия Институт „Сербски“, където три десетилетия по-късно е изследван и Буданов.
Печерникова издава на Горбаневская медицинската присъда, която КГБ иска — „шизофрения“. Което означава, че всеки, който излезе на Червения площад и вдигне плакат срещу руските танкове по улиците на Прага, трябва да е луд.
През 1969 г. Печерникова подпечатва още една поискана от КГБ диагноза, според която Горбаневская е заплаха за обществото и трябва да бъде подложена неограничено дълго време на задължително лечение в специализирана психиатрична клиника.
Наталия Горбаневская, основател и пръв редактор на самиздат бюлетина на активистите, борещи се граждански права през съветско време — „Хроника на текущите събития“, прекарва тежки години, затворена в Казанската специализирана болница. Остава там от 1969 до 1972 г., а през 1975 г. емигрира с израелска виза. Сега живее във Франция.
— Помните ли името Печерникова? — попитах наскоро Наталия Горбаневская.
— Определено.
— Как беше проведен прегледът?
— Беше меко казано преднамерен. Бяха решили предварително да ми поставят диагноза „шизофрения“… От КГБ им бяха наредили да ме изпратят на принудително лечение в специализирана психиатрична болница и всички, включително и Печерникова, постъпиха както им бяха казали. Знаеха, че съдът няма да изиска доказателства за диагнозата, така че не си направиха труда да опишат такива в експертизата. Написаха например „На моменти мисли нелогично.“ И как се проявява това? Нито дума. „Горбаневская има отклонения в мисленето, демонстрира типични за шизофренията емоционални и критични модели.“ Какви отклонения? Нито дума. А тази фраза е изключително важна… защото веднага след нея се стига до заключението, че е наложително да се подложа на принудително лечение. През целия месец, през който ми правеха изследвания, не ме попитаха нищо за поезията ми, въпреки че съм поетеса. Сякаш не съществуваше. Мислех, че ще ме обвинят в мегаломания, защото си мисля, че съм поетеса, но нищо такова не се случи. Сега ми става ясно защо. „Емоционалната закърнялост и хладина“ в резултат на шизофренията правят писането на поезия невъзможно. „Пациентът с готовност влиза в разговори. Държи се спокойно. Усмихва се.“ Напълно вярно, но какво ми струваше това спокойствие! Знаех, че трябва да съм спокойна и да не им давам никакви основания да ми измислят симптоми, но накрая това спокойствие беше превърнато в симптом и описано в експертизата така: „… не показва тревожност по отношение на бъдещето или за съдбата на децата си.“ Естествено, че се притеснявах за децата си, но нямах никакво намерение да го споделям с психиатрите на КГБ. По-нататък пише: „Не се отказва от действията си. Непоклатимо уверена е в правотата им. По-специално заявява, че е постъпила по този начин, за да може в бъдеще да не се чувства виновна пред децата си.“ И до ден днешен не се отказвам от действията си и все още съм убедена в правотата им, а децата ми се гордеят с това, което съм направила. Ето още: „Няма критичност към ситуацията.“ Психиатрите, включително и Печерникова, смятаха, че ако мислиш със собствения си мозък, а не както някой друг смята, че е правилно, това веднага те освидетелства като луд. Държа да отбележа, че през целия този месец, през който ме изследваха, се срещах само с Печерникова и още един лекар — Мартиненко. Всичките „наблюдения“, които послужиха за основа на окончателните заключения на експертите, бяха само техни. Смятам, че са били напълно наясно, че правят неправилни интерпретации и изкривяват истината, но това не ги спря да изпълнят престъпното поръчение, което бяха получили. Печерникова от години изпълнява незаконни заповеди. Мисля, че работата в института „Сербски“ необратимо е увредила човешкото достойнство и професионализма на тези психиатри…