Дали е случайно присъствието на Печерникова в случаите с Гинзбург и Горбаневская? И следващият въпрос е дали случайно се е озовала и в случая с Буданов.
През последните три десетилетия КГБ/ФСБ са разбрали, че могат да разчитат на Печерникова. Тя остана в сянка през периода на „демократизация“ при Горбачов и Елцин, но след това президент стана офицер от КГБ с 20 години стаж в службите. След възкачването на Путин всеки вакуум в държавната машина веднага бе зает от агенти на КГБ.
По информация на независими източници (нищо чудно, че няма от официални) повече от 6000 служители на КГБ/ФСБ са последвали Путин във властта и сега са на най-високи постове в страната. Става въпрос за ключови министерства, в които те заемат ключови позиции: президентството (двама заместник-директори, началниците на личен състав и информационната служба), Съвета по сигурността (заместник-секретар), административния апарат на правителството, министерствата на отбраната, външните работи, правосъдието, ядрената индустрия, финансите, вътрешните работи, в пресата, телевизията, радиото и масмедиите, в държавните митници, руската агенция на националните ресурси, комитета за държавни вземания и т.н.
Лошата история също като рака има тенденцията да се завръща и да повтаря. И има само едно радикално лечение — навременна терапия за унищожаването на смъртоносните клетки. Ние не направихме това. Ние влязохме от СССР в „Новата Русия“, която все още е заразена от съветски паразити. Но да се върнем на основния ни въпрос: дали е случайно възкресението на проф. Печерникова в случая „Буданов“? А завръщането на тайната полиция във властта в нашата страна дали също е случайно?
Не е. През 2000 г. хората казваха: „Какво като Путин е работил за КГБ по съветско време? Ще се промени, като седне на президентския стол.“
Но след това вече беше прекалено късно. Оказахме се заобиколени от хора, на които Путин и неговите приятели имат доверие. За нещастие те вярват само на такива като тях. В резултат на което властовите структури в Русия са овладени от лица, възпитани в определена традиция, с репресивно съзнание и възгледи за разрешаване на проблемите на държавата, които отразяват точно този тип манталитет.
Печерникова въплъщава традицията и механизма за нейното възпроизводство. През двете десетилетия „защита на съветската обществена и държавна система“ тя е успяла да наложи механизъм за контрол над медицинската наука, за моделиране на психиатрията така, че да отговори на нуждите на държавния апарат за сигурност. Сега, повече от десетилетие сред падането на видимите структури на съветската система тя установи, че специалните й умения отново се търсят както преди.
Това не е абстрактна политическа теория. Приносът на Печерникова към случая „Буданов“ има съдбовни последствия за реални хора точно както е ставало през 70-те и 80-те години на XX век.
Дали Буданов ще остане зад решетките, или ще бъде освободен — това беше въпрос от фундаментално значение за нашето време, не само за армията, която в Чечня се превърна в инструмент на политическа репресия. Армията чакаше прецедент от съдебната зала в Ростов на Дон. За да разберат военнослужещите дали могат да продължат да се държат като Буданов.
Печерникова даде зелена светлина на този тип поведение и осигури на съдия Костин възможност също да му даде карт бланш, и то в името на закона.
Със сигурност този сигнал е бил разбран точно така в Чечня, където офицерите продължиха делото на Буданов. Мога да цитирам достатъчно примери за още една книга.
Измина повече от година. Случаят „Буданов“ ще натежи с още три експертизи. Заключенията на Печерникова ще бъдат отхвърлени като недостоверни. Върховният съд ще върне делото за преразглеждане и нов съдебен състав в Ростов на Дон ще поръча нови експертизи. Прокурор Назаров, който де факто защитаваше подсъдимия, бе отстранен, иззад облаците започна да наднича справедливостта.
А Печерникова? Дали беше наказана?
Няма начин! Остана си където си беше.
Сега нека се обърнем към доказателствата, които Печерникова пренебрегна: подводните камъни в случая „Буданов“.