Денят беше много добре избран. Никой не реагира на присъдата. Две седмици след 31 декември цяла Русия колективно се изключва от реалния живот, защото по телевизията дават само безкрайна поредица гала-концерти, а вестниците не излизат.
Адвокатите на семейство Кунгаеви, естествено, обжалваха. Разбира се, искаха присъдата да бъде отхвърлена, но честно казано не бяха много оптимистично настроени. Както каза Абдула Хамзаев веднага след произнасянето на съда, всичките му надежди били съсредоточени в Европейския съд по човешки права, а не в руската правосъдна система, а обжалването пред Върховния съд било направено само защото според процедурата е необходимо, за да може да се подаде жалба в Страсбург.
Но тогава се случи сензацията! В началото на март 2003 г. военната колегия на Върховния съд неочаквано анулира присъдата, призна всички нередности и постанови преразглеждане на случая. Разследването трябваше да започне от самото начало и след това делото да се гледа в същия окръжен военен съд в Ростов на Дон, но с друг председател на съдебния състав.
На руската политическа карта Върховният съд от дълго време не се разглежда като нещо повече от отдел на президентството, камо ли като най-висша независима национална правосъдна инстанция. Това можеше да означава само едно: че в Кремъл е задухал съвсем различен вятър и президентът е загърбил лозунга, че руските офицери в Чечня винаги са прави. И отново, като през пролетта на 2000 г., Путин се опита да се представи като защитник на „диктатурата на закона“.
А и кампанията за изборите през 2004 г. щеше да започне всеки момент. Партията на Путин „Обединена Русия“, чийто генерален секретар в противоречие със закона тогава беше министърът на вътрешните работи Борис Гризлов, просто трябваше да спечели парламентарните избори през 2003 г. Вече се работеше по основните лозунги и на двете кампании — на „Обединена Русия“ и на Путин. Най-вероятният беше „Върховенство на закона“.
На 9 април 2003 г. съдът в Ростов на Дон се събра отново на заседание. Полковникът беше нов човек. Не беше останало нищо от наглия грубиян, който едва ли не плюеше по съдията и непрестанно обиждаше родителите на момичето, което беше убил. Оплакваше се, че са го предали. Очевидно беше нервен. Поиска процес със съдебни заседатели, но му беше отказано. Тогава спря да отговаря на въпросите, натъпка си памук в ушите, седеше на банката и си четеше. Сега на катедрата седеше полковник Владимир Букреев, заместник-председател на Окръжния военен съд. За първи път от две години бяха призовани за разпит свидетели на потърпевшата страна.
Пръв беше разпитан генерал Герасимов. Той каза, че като командир на танков полк Буданов е под юрисдикцията на Министерството на отбраната, а не на Министерството на вътрешните работи, затова няма право да инспектира село Танги-Чу, нито да влиза да търси там снайперистка. Издирването и арестуването на заподозрени в участие в незаконни военни формирования е работа на прокуратурата, офицерите от ФСБ и полицията. Освен това генерал Герасимов свидетелства, че през периода февруари-март 2000 г. полкът не е получавал заповед да извършва издирвателна операция. Самият Буданов „няма право да прави паспортни проверки и да претърсва домовете в населени места, както и няма право да събира разузнавателни данни там“.
Да даде показания беше призован и Яхаев, който оглавява общинската администрация на Дуба-Юрт. Според Буданов този човек му е дал снимката на мъжете и жените със снайпери в ръце, която после става и главната причина той да отиде да търси снайперистката в Танги-Чу. Яхаев разказа пред съда, че не е давал такава снимка на Буданов. Това беше потвърдено от някой си Панков, който е бил старши агент на ФСБ в Чечня в края на декември 1999 г. и началото на януари 2000 г. Панков свидетелства, че Буданов наистина се е срещал няколко пъти с Яхаев в негово присъствие, но Яхаев не е давал на Буданов никаква снимки и не е говорил нищо за снайперистка. Нито пък самият Буданов е споменавал пред Панков нещо за снимка на снайперистка.
В резултат на това всички показания на Буданов в негова собствена защита бяха дискредитирани. На 25 юли 2003 г. беше произнесена присъдата: десет години при строг режим в трудова колония. Буданов трябва да излезе на 27 март 2010 г.
Буданов без съмнение получи каквото заслужаваше и дори това да е станало вследствие на предизборни маневри и опортюнистични политически интриги, можем само да приветстваме присъдата, защото такива в Русия не се произнасят често. Съдът на Северно-кавказкия военен окръг и неговият заместник-председател полковник Владимир Букреев показаха голям кураж. Със сигурност тръгнаха против течението. Мнозинството висши офицери в армията и буквално всички военнослужещи на действителна служба, особено тези в Кавказ, категорично осъдиха решението. Бяха силно раздразнени от него и убедени, че Буданов е пострадал, защото достойно е защитавал родината си. Приеха десетте години затвор, както и разжалването и отнемането на наградите, като лична обида. Нека си спомним, че руските военни съдилища са неотменима част от армията, а не от съдебната система. Букреев получава чиновете си, квартирата и повишенията от Министерството на отбраната и от щаба на Севернокавказкия военен окръг. Да обяви Буданов за виновен от него се изискваше доста смелост, защото така произнасяше присъда и над себе си.