АМИ ДРУГИТЕ?
Независимо от драматичните конфликти около случая „Буданов“ неговата присъда си остава изключение от правилото. Политическите обстоятелства поставиха престъплението му в светлината на прожекторите и привлякоха общественото внимание, като предизвикаха важни политически последствия. Това на свой ред принуди властите да позволят на съда да осъди Буданов. Всичко стана изцяло благодарение на случайността. Във всички други дела срещу служещи в руските федерални сили присъдите са замразени и службите за сигурност се намесват, за да дадат възможност на престъпниците да се отърват от наказанието, дори когато става въпрос за направо чудовищни деяния.
Ето един пример. На 12 януари 2002 г. шест военни руски групи пристигат в чеченското планинско село Дай. Търсят бойци на опозицията, както и един от командирите им Хаттаб, който според оперативни разузнавателни данни наскоро е ранен и се намира в региона.
Случилото се там по-късно ще бъде наречено случаят „Буданов“ 2. Една от групите се състои от десетима човека от специалните оперативни сили на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб. Те пристигат с хеликоптери. Виждат един микробус да минава покрай тях по шосето, спират го и заповядват на всички да слязат. Първо измъчват пътниците, за да ги накарат да съобщят местонахождението на партизаните, след това убиват и шестимата и накрая изгарят телата им.
Официалните информационни агенции нарекоха тази брутална и незаконна екзекуция „военен сблъсък с незаконно въоръжено формирование“. Но има свидетели, които бързо опровергаха лъжата. Всичките шестима пътници се оказаха обикновени цивилни граждани, връщащи се от окръжния център Шатой с редовен междуградски транспорт. Сред тях е 40-годишната Зайнап Джаватанова, майка на седем деца от две до седемнайсет години и бременна с осмо. От нея остава само едно стъпало и обувка, по които са я разпознали съпругът й и по-големите деца. Същия ден тя ходила до Грозни на гинекологичен преглед.
Сред убитите са и директорът на училището в село Нохчи-Келой Саид Мохамед Алсханов на 69 години и учителят по история от същото училище Абдул Уахаб Сатабаев. Те се връщали от учителска конференция в Шатой. Четвъртото тяло е на горския от Нохчи-Келой Шабан Бахаев. Петият труп е на племенника на бременната Зайнап, който я придружавал, както е обичайно по тези земи. Името му е Джамалаил Мусаев. Шестият убит е шофьорът Хамзат Тубуров, баща на пет деца. В целия регион го познават много добре, защото всеки ден превозва пътници от Шатой до високопланинските села и обратно.
Вечерта на 12 януари всички убийци са арестувани. Окръжната прокуратура в Шатой се задейства благодарение на показанията на случайния свидетел майор Виталий Невмержицки от военното разузнаване. Това е безпрецедентен случай в Чечня. Военнослужещите от специалните оперативни части са предадени на следователите от военната прокуратура и срещу тях се завежда наказателно дело № 76002.
Всичко изглежда като придържане към правилата. Срещнах се с полковник Андрей Вершинин, окръжен военен прокурор на Шатой, който по това време се занимаваше с този популярен случай. През пролетта на 2002 г. той все още беше изпълнен с оптимизъм. Каза, че има повече от достатъчно доказателства за вина и че делото със сигурност ще влезе в съда. И че е напълно невъзможно обвинението да бъде оборено, както се е случвало при подобни случаи. Стотици наказателни дела чакат да влязат в съда и висят на шиите на прокурори от всички нива по една-единствена причина: командирите извеждат от Чечня колкото могат по-бързо обвинените в престъпления военнослужещи. Разследванията започват да боксуват, пред прокуратурата се поставят всякакви препятствия, обвинителите се сплашват и всичко се потушава.