След това дойде кризата с дълговете от 1998 г. Много от нас бяха успели да поспечелят нещичко след 1991 г., когато беше въведена пазарната икономика и се появиха признаци за сформиране на новата средна класа. Наистина, тя си беше руска средна класа, а не такава, каквото има на запад, но подкрепяше демокрацията и свободния пазар. Всичко това изчезна за една нощ. Хората вече бяха толкова уморени от всекидневната борба за оцеляване, че не можеха да посрещнат новите предизвикателства, а просто потънаха без следа.
Третата промяна се случи при управлението на Путин, тогава навлязохме в нов етап на руския капитализъм с ясни неосъветски характеристики. Икономиката по времето на нашия трети президент е странен хибрид от свободен пазар, идеологическа догма и най-разнообразни цели и елементи. Този модел поставя съветската идеология в услуга на едрия частен капитал. Има огромен брой бедни, наистина мизерстващи хора. Но пък процъфтява един стар феномен: номенклатурата, управляващият елит, великата класа на бюрократите, които продължават да съществуват във вида от съветско време. Икономическата система може и да се е променила, но елитът се нагоди към нея. Номенклатурата поиска да живее луксозния живот на „новите руснаци“ от бизнес елита, само че официалните държавни заплати са много малки. Въпреки това тя няма никакво желание да се връща към старата съветска система, но пък и новата не й пасва съвсем. Проблемът е, че новите условия изискват ред и законност — нещо, което непрекъснато липсва на руското общество. Номенклатурата пък се мъчи с всички средства да заглуши закона и да унищожи реда, за да забогатява.
В резултат на това новата стара номенклатура на Путин изведе корупцията до такива висоти, каквито при комунистите и Елцин никой не е и сънувал. В момента тя поглъща малкия и средния бизнес, а заедно с него и средната класа. В същото време дава възможност за развитие на едрия и супередрия капитал, на монополистите и на квази-държавните предприятия. (Това означава, че именно те са предпочитаните източници на подкупи за номенклатурата.) В Русия този бизнес дава най-високи и стабилни печалби не само за собствениците и мениджърите, но и за покровителите им от администрацията. Голямо предприятие без покровители в държавната администрация у нас не съществува. Всички тези извращения нямат нищо общо с пазарните закони. Путин се опитва да спечели подкрепата на така наречените „бивши“, които са заемали лидерски позиции при съветския режим. Носталгията им по миналото е толкова силна, че идеологията, лежаща в основата на капитализма от вида „Путин“, все повече започва да напомня мисленето в СССР по време на периода на стагнация през последните години на Брежнев — краят на 70-те и началото на 80-те години на XX век.
Таня, Миша, Лена и Ринат са реални личности, а не измислени герои; обикновени хора, които заедно с цялата страна се борят за оцеляване. Всичките са ми приятели. Ето какво се случи с тях след 1991 г.
ТАНЯ
Началото на зимата на 2002 г. Току-що е свършила сагата „Норд-Ост“. Руското общество, особено в Москва, е в състояние на шок. Появих се по телевизията и изиграх малка роля в тези събития и в резултат на това в живота ми се върнаха стари приятели.
Късно обаждане от Таня. Всъщност тя винаги ми звъни в малките часове, когато всички вкъщи спят.
Не бях виждала моята някогашна съседка Таня от около десет години. Някога беше на дъното, но сега живееше като кралица. Изглеждаше като победител и много шик, не защото беше скъпо облечена, а защото беше самоуверена и решителна. За първи път я виждах такава.
По съветско време животът на Таня беше постоянно мъчение. Идваше у нас почти всяка вечер (аз живеех на първия, а тя — на последния етаж на стара кооперация). И винаги плачеше, че животът й е напълно съсипан.
Тогава Таня работеше като инженер в изследователски институт и се смяташе за част от „съветската научно-техническа интелигенция“, значима социална група, която вече не съществува.
Как човек можеше да влезе в тази обществена прослойка? Таня беше от добро семейство, единствена дъщеря на уважавани родители. От нея се очакваше да влезе да учи висше образование. Когато завърши гимназия, нямаше никакви определени интереси и влечения, и затова отиде да учи в технически институт, каквито имаше много, и така стана инженер. След дипломирането от нея се изискваше да работи три години по специалността, която беше учила на държавни разноски. В страната цяла армия хора бяха дълбоко недоволни от живота си. Сред тях имаше млади специалисти, които никога не бяха искали да стават инженери, сега седяха по цели дни в изследователските институти и не вършеха нищо полезно.