„Да не би Андрей да е забогатял?“ — чудех се аз наум. Таня крачеше уверено през стаите. Преди десет години предпочиташе да шепти в този апартамент, да седи в ъгъла и да избягва роднините си.
— Е, къде е семейството?
— Ще ти кажа, но само не припадай. Всичко това сега е мое.
— Твое? Поздравления! Но къде живеят другите?
— Изчакай, всичко с времето си.
В стаята тихо влезе красив младеж на възраст, на каквато би трябвало да са синовете на Таня. Когато ги видях за последен път, бяха деца, затова попитах:
— Възможно ли е това да е… Игор?
Игор беше по-големият син на Таня и Андрей и трябваше да е на около 24–25 години.
Таня избухна в смях. Излъчваше радост, палавост и младост. Никак не приличаше на жената, която познавах.
— Казвам се Давид — каза красивият черноок младеж с къдрава коса и целуна ръката на Таня с перфектен маникюр. Помнех времето, когато ръцете й не изглеждаха така, а бяха загрубели от дълги часове пране на дрехите на голямото й семейство. Давид потъна някъде из големия апартамент. — Да не ви развалям забавлението, момичета.
Боже, ние вече никак не бяхме момичета!
— Добре, разкажи ми. Разкрий тайните на младостта и успеха си — замолих старата си приятелка. — Къде е семейството ти?
— Те вече не са моето семейство.
— Ами Андрей?
— Разделихме се. Присъдата ми в трудовия лагер изтече.
— Да не си се омъжила повторно? За това момче Давид?
— Давид ми е приятел, нищо сериозно, с него съм за тонус. Като играчка ми е. Ще остана с него, докато се чувствам добре.
— Боже мой! За кого работиш?
— За никого. Работя за себе си — отвърна категорично Таня с метална нотка в гласа си, която никак не отиваше на малко ленивата дама с перфектен маникюр и млад любовник.
Таня е щастлив продукт на новото време. През лятото на 1992 г., когато в повечето домове в Москва нямаше какво да се яде (наричаха го „шокова икономическа терапия“ — част от пазарните реформи на премиера Егор Гайдар), Таня, децата й и старото професорско семейство живеели във вилата им.
В онова ужасно гладно лято московчаните, които имаха вили, се изнасяха в тези дървени бараки в провинцията и отглеждаха зеленчуци, за да имат поне нещо за ядене. Изследователският институт на Таня излязъл в лятна ваканция. Нямали никаква работа и не им били плащали заплати от много отдавна. Всички служители били градски хора, но се оттеглили или при зеленчуковите си градини, или да продават на пазарите, които изникнали по улиците на гладуваща Москва. Таня също отглеждала зеленчуци и се грижела за децата си. Андрей често оставал в града и не се връщал през нощта във вилата, защото за разлика от другите институти, неговият технически университет не бил затворен през лятото.
Една сутрин Таня най-неочаквано се озовала по някаква причина в Москва, отключила вратата на апартамента си и намерила Андрей с една студентка в брачното ложе. Тя е устата жена от южна Русия и такъв скандал вдигнала на мъжа си, че целият блок ги чул.
Андрей не се опитал да се оправдава. Казал, че обича студентката. Тя самата не промълвила и дума, облякла се, отишла в кухнята и сложила чайника на печката, сякаш нищо не се е случило.
За Таня мълчанието на съперницата и демонстративното й собственическо отношение към дома били капката, която преляла чашата. Тогава на място решила, че през целия си брачен живот не се е примирявала с жалкото семейство на Андрей, за да позволи сега на друга жена да се настани в личното й пространство. Казала на Андрей да не си и помисля, че ще се отърве безнаказано. Той си събрал нещата и си тръгнал със студентката.
От този ден нататък започнал новият и напълно независим живот на Таня. Андрей се държал отвратително, не й давал и копейка издръжка за децата. Три години по-късно, когато посъбрала малко пари, Таня започнала да го храни и дори да му купува дрехи. Но не от чувство на симпатия. Хранела Андрей, защото отмъщението е сладко. Носела му червен хайвер, символ на лукс в съветските времена, който не можела да си позволи. Андрей ядял от него до пръсване, но дори не се изчервявал от унижението, на което се подлага, просто бил много гладен. Понякога се хранел в кухните за бедни към църквите, като се правел на вярващ. Дори се научил да се кръсти.
През 1992 г., лятото на пробива на свободния пазар, това все още предстояло. След като една седмица нямала с какво да нахрани децата и след като свекърва й продължавала да настоява, че трябва да прости на Андрей и да го приеме обратно, Таня отишла да продава на близкия пазар.