— Мятам я на рамо и заминавам на следващата мисия — обобщава той своите ценности.
На дивана седи момче с тъжен поглед — това е Едик. Прекъсвам майора:
— Бил си женен, трябва да си имал някакво домакинство.
— Не, нищо си нямахме. Не ни остана време да съберем домакинство.
Докато Ринат се биел в Таджикистан и помагал на настоящия президент Рахмонов да се възкачи на власт, се измъкнал, за да се ожени в Киргизия. Младоженците се запознали по време на предишната мисия на Ринат в град Ош, където живеело момичето и където Ринат бил изпратен заради кървав конфликт между дванайсет етнически групи.
Оженили се там, страстта и любовта им избуяли сред кръвопролития и болка. След това Ринат представил младата си съпруга на своя командир. Той само свил рамене и му казал да я остави в Ош, защото за един шпионин жената е ахилесова пета. И Ринат наистина я оставил и се върнал в Таджикистан, за да се внедри във въоръжена група, която действала по границата.
Един ден командирът му съобщил, че има син и че жена му го е кръстила Едик. По-късно през юни 1995 г. младата съпруга на Ринат, студентка в местната консерватория, била убита от хора, които разбрали за кого е омъжена. Току-що била навършила 21 години и същия ден отивала да си вземе изпитите за втори курс.
Отначало Едик останал при баба си в Киргизия. Момчето било прекалено малко, за да живее по казармите, а и Ринат рядко се прибирал в мрачните мръсни помещения, които държавата му осигурявала. Все още участвал в тайни операции и бродел по планините на страната. Бил два пъти сериозно раняван и прекарал доста време по болниците.
— Дори и тогава не поисках да променя живота си — казва Ринат. — Но Едик растеше.
Накрая решил да си прибере сина и го оставял на баба му само когато заминавал на шестмесечни военни мисии.
Седим в студената им мрачна стая. Едик е кротко момче с будни очи, които не пропускат нищо. Много зрял за годините си. Говори само когато баща му излезе и само когато му се зададе въпрос: син на шпионин, с една дума. Разбира, че на баща му в момента му е трудно, и затова иска за следващата учебна година да го изпрати в кадетско училище. Но на момчето тази идея не му харесва.
— Искам да остана вкъщи — казва той спокойно и много мъжки, без да звучи като хленчене. Но все пак го повтаря няколко пъти. — Искам да живея вкъщи, вкъщи.
Едик е откровено момче. Знае, че когато не можеш да кажеш истината, по-добре да си премълчиш, и той точно това прави.
И наистина, кой би могъл да нарече „дом“ това сборище на бойни офицери с пиянските свади на наемните войници, които се чуват прекрасно през тънките стени, тази обзаведена с инвентаризирани прости мебели кочина? Но Едик знае, че се опитват да изгонят баща му дори оттук, затова за него това е „вкъщи“.
Отношенията между командирите на полка и майора започнали да се влошават, когато Ринат помолил да му бъде даден апартамент в хубавата нова сграда, покрай която минахме, докато се криехме от заместник командира. Майорът предполага, че е имал право да поиска това, тъй като от години е начело на списъка от чакащи за квартира.
— Когато помолих Петров, той се ядоса: „Не си не направил достатъчно за полка.“ — обяснява Ринат. — Можеш ли да повярваш? Точно това ми каза. Бях много изненадан и му отвърнах, че непрекъснато съм на война, спасявал съм пилоти в планината, когато никой друг не е успявал да ги намери, и че държавата има нужда от мен.
Майорът наистина е предложен за най-високата държавна награда „Герой на Русия“ заради това, което е направил през 2001 г. в планините на Чечня, когато близо до селцето Итум-Кале се разбива боен самолет. Няколко екипа безуспешно търсели екипажа. Тогава командирите си спомнили за Ринат и неговия уникален военен опит, усета му за планината и способността му да намира хора, като разчита знаците на клонките, пръчиците и листата.
Намерил мъртвите пилоти само за 24 часа. Единият труп бил овързан с експлозиви от чеченските партизани, Ринат го обезвредил. И сега близките на пилота имат гроб, на който да ходят.
Офицерите на активна военна служба казват, че командирите, които се страхуват на бойното поле, стават най-големите бюрократи в цивилния живот. Ринат казал на Петров: „Знам ви какъв герой бяхте в Чечня, все се криехте в щаба.“ Заместник-командирът му отвърнал: „Е, сега вече загази, майоре. Заради тази реплика ще те съсипя. Ще те уволня, без да ти дам квартира. И със сина ти оставате на улицата.“
Петров отмъстително се заел да изпълни заплахата. Първо унижил майора, като го накарал да украси парадния площад и да се грижи за клуба, където се организирали филмови прожекции за войниците.