Ако се вгледаме в човека Николай Овчинников, всичко около назначението му в ГУБОП изглежда напълно почтено. Той заслужава поста. Според официалната му биография преди да влезе в Думата 30 години е служил в полицията. По време на избора му за депутат е началник на полицията в Екатерининбург. Това не е някой заспал провинциален град с минала слава, а столица на Урал, център на Свердловска област, която от своя страна е най-големият индустриален център в Урал. Когато Елцин призова областите да „получат колкото суверенитет искат“, имаше съвсем сериозни планове да бъде създадена Уралска република със столица Екатерининбург. Шефът на полицията на този град беше знаменитост, позната в цяла Русия. В Урал има огромни залежи на полезни изкопаеми, там има достатъчно индустриални ресурси за оцеляването на коя да е държава. Освен това Екатерининбург от години е сборище на една от най-силните мафии, дори още по съветско време, а сега и в Русия. Официалното й название е престъпен синдикат „Уралмаш“. И независимо дали иска или не, всеки шеф на полицията в Екатерининбург трябва да се изправи пред него.
Няма нужда да казвам, че доста от важната информация за Овчинников не фигурира в официалната му биография. Става въпрос за фактите, които наистина имат значение. Какъв полицейски шеф е бил? Какви са били приоритетите му? Кои сектори от мафията е преследвал? Какви са постиженията му? И какъв е бил крайният резултат: какъв град е бил Екатерининбург при Овчинников и какъв е сега?
Целта ми не е да покажа как един полицай от Урал се е издигнал до шеметни висоти в Москва. Много повече ме интересува друго явление в руския живот — корупцията. Какво всъщност е тя? Каква е структурата на руската мафия — не при Елцин, а при Путин? И защо Путин издигна Овчинников? Ако анализираме пътя, по който Овчинников стана борец №1 против руската мафия, ще разберем и водещите принципи на назначенията при Путин и неговата администрация.
Но историята започва много отдавна.
Федулев
На 13 септември 2001 г. една история разтърси Русия. По това време се води Втората чеченска война, а Путин е назначен за министър-председател, защото за разлика от другите кандидати той искаше тази война. В Екатерининбург едно от най-големите индустриални предприятия „Уралхиммаш“, чието производство се използва от химическата индустрия на цяла Русия, е овладяно от мафията. Въоръжени с бухалки мъже, подкрепяни от Отряда за специално предназначение на Екатерининбургската полиция (ОМОН), се втурват в административните офиси на фабриката, причиняват изключителен безпорядък и се опитват да наложат свой директор на мястото на тогавашния шеф Сергей Глотов.
Уралската телевизия показа как местните комунисти скандират „Ура! Народът взема властта в свои ръце! Долу капиталистите!“. Местните профсъюзи повториха същите лозунги и обявиха завземането на „Уралхиммаш“ за „работническа революция“, като обещаха, че подобни революционни ренационализации съвсем скоро ще залеят цялата страна.
От президента Елцин — ни дума, но това не изненада никого, защото се знаеше, че е болен. Новоназначеният премиер Путин обаче също мълчеше. Всъщност от Москва не реагираха по никакъв начин. Тогавашният министър на вътрешните работи Владимир Рушайло нямаше и какво да каже публично, след като подчинените му полицаи се бяха включили в овладяването на предприятието на страната на претендентите.
Както сами разбирате, мълчанието от Москва говореше много. Такива неща в Русия не се случват просто ей така.
До вечерта на 13 септември работническата революция някак си утихна, старото ръководство отказваше да отстъпи и се беше барикадирало в директорския кабинет. Тогава на територията на предприятието се появяват колона от въоръжени бронирани черни джипове. Специалните полицейски части страхопочитателно им правят път да влязат.
От един от джиповете слиза неугледен възнисък мъж в хубав костюм, със скъпи очила и няколко златни верижки. Типичният „нов руснак“, с подпухнало от скорошен запой лице. По пътя му към директорския кабинет го следват яки бодигардове, осигурени от Екатерининбургската полиция. Специалният отряд разчиства пътя пред кортежа със сила и работниците се оттеглят с мърморене.