— Пашка пак налита на бой. Дошъл е да довърши нещата — шептят служителите на „Уралхиммаш“.
„Видният местен индустриалец Павел Федулев, който е и заместник-председател на областния съвет на Екатерининбург, се опитва да възстанови мира според разпорежданията на съда“ — предава Екатерининбургската телевизия, като показва кадри с угриженото лице на „видния индустриалец“ и с окървавените лица на защитниците на предприятието. Заедно с бейзболните бухалки в действие влизат и железни прътове.
Човекът с марковите очила влиза в предприятието и представя на враждебното ръководство на „Уралхиммаш“ купчина документи. Това са съдебни разпореждания, според които самият той е съсобственик на предприятието и има намерение да назначи директор по свой избор. Затова всички неоторизирани лица трябва да напуснат сградата.
Сяда непоканен на директорския стол и с наглото си поведение показва кой е шефът. След известно време, в което отстраненото ръководство се запознава с донесените документи, новопристигналият е засипан с порой от обиди (от които той не трепва) и с други документи, които показват, че законен е настоящият директор.
За да разберем тази ситуация, трябва да направим още една разходка в най-новата история на Екатерининбург. Как се е развивало обществото, в което е напълно възможно да бъде завзето голямо предприятие като „Уралхиммаш“? И кой е Павел Анатолиевич Федулев? И защо когато попитах най-различни хора в Екатерининбург какво, по дяволите, става, получих все един и същ отговор: „Всичко е работа на Федулев.“
Как започна всичко
Преди десет години, когато на власт беше Елцин и демокрацията — както ние тогава се изразявахме — беше избухнала, Пашка Федулев е дребен престъпник, рекетьор и мошеник. По онова време Екатерининбург все още носи съветското си име Свердловск. Там действат едни от най-големите престъпни бригади, които си делят сферите на влияние, но Пашка не е свързан с нито една от тях. Той е единак. Зад него като було се влачи криминалното му досие, но милицията не го търси, защото е дребна риба.
В онези години такива хора не влизаха в затвора заради престъпленията си, а защото „идваше време да ги приберат“, ако не успеят да се разберат с другите престъпници, говореха не каквото трябва или се вземаха много на сериозно. Но Пашка Федулев нямаше такива проблеми. По онова време той много лесно се вразумяваше.
В началото на 90-те години на XX век като повечето си другари Пашка става бизнесмен. Бил беден. Нямал достъп до нелегалните банки на криминалния свят, макар че именно в Екатерининбург се намирала една от най-големите в страната. Тъй като бил дребен мошеник, Пашка не можел да взима кредити оттам и затова първо трябвало сам да натрупа капитал. Така и направил.
Започнал да трупа богатство с огнена домашно приготвена водка, наречена паленка. Механизмът е прост. В по-отдалечените градчета и села на Свердловска област още от съветско време има малки спиртоварни. В първите години на управлението на Елцин те започнаха да се разпадат и настъпи момент, когато срещу пари в брой, дадени направо на директора, всеки можеше да си купи от тях колкото си спирт иска.
Разбира се, това си беше чиста кражба от държавно предприятие, но по онова време се смяташе за нормално явление от посткомунистическия живот. Хората гладуваха и затова не е чудно, че едната половина от страната ограбваше другата, за да се нахрани. Всеки оцеляваше както може и точно това се разбираше под бизнес, същият онзи бизнес, за който бяхме мечтали.
Спиртът не струваше нищо, но ако се разредеше с вода и се бутилираше, веднага се продаваше като евтина водка. Акцизите още не съществуваха, а полицията дори и да искаше да направи нещо, се оказваше безсилна в битката срещу паленката. Но те пък и не искаха да правят нищо, тъй като също оцеляваха с всякакви средства, сред които и нелегалния бизнес — търговците на фалшива водка плащаха на полицията, за да ги пази от конкуренцията.
И точно тогава мошеникът и търговец на фалшив алкохол Пашка Федулев се запознава с полицая Николай Овчинников. И на него, както на всички по онова време, му трябвали пари. Полицейските заплати са мизерни, а понякога се бавят. Затова Пашка и Овчинников очевидно стигнали до споразумение. Овчинников ще се прави, че не забелязва какво върши Пашка, а Пашка, който с всеки ден печелел все повече и повече, няма да забравя за Овчинников. И така полицаят започнал да изкарва доста повече от това, което му било необходимо за хляба, та и за маслото.