Пашка най-накрая натрупал достатъчно капитал, за да започне да играе по на едро и което е най-важно — законно. Това е типично за Русия: както всеки войник мечтае да стане генерал, така всеки дребен мошеник мечтае някой ден да се занимава с легален бизнес.
Трите условия за успех в големия бизнес бяха и все още си остават една от най-интересните особености на руската икономика. Първото е, че успехът идва при тези, които първи успеят да си вземат парче от държавната баница — т.е. да се разпореждат с държавната собственост като с частна. Затова огромната част от едрите капиталисти в Русия са бивша комунистическа номенклатура, функционери на комсомола или партията.
Второто условие е след като заграбиш държавна собственост, да останеш близо до властта — което означава, че даваш подкупи, или „храниш“ редовно чиновниците. Това ще гарантира просперитета на предприятието ти.
Третото условие е да се сближиш с правораздавателната система (т.е. да я подкупиш).
Тъй като нямал възможност да изпълни първото условие, Федулев се заел да отговори на второто и третото.
Силите на реда и закона
В онези години в Екатерининбург живеел някой си Владимир Руденко. Бил заместник-началник на криминалното следствие в града и приятел на Овчинников. Всички го познавали и който искал да успее в бизнеса, не трябвало да си има проблеми с него. Руденко чистел досиетата на новите бизнесмени (и някогашни гангстери) и така ги отървавал от криминалното им минало.
Федулев се интересувал от Руденко. Това не бил най-ясният период от живота на Пашка. Вече си бил спечелил в Екатерининбург репутацията на богат алкохолен бос и бил търсен като дарител за приюти за бедни и домове за сираци. През уикендите летял до Москва, където се радвал на нощния живот, който вече кипял там, като взимал със себе си чиновници от областната администрация (тази специална привилегия показвала, че вече е близък с властта). Това означавало, че е време да изчисти публичния си образ. Пашка не искал криминалното му досие да се съхранява в архивите на Екатерининбургската полиция.
Речено сторено.
Федулев бил представен на Руденко от човек на име Юрий Алтшул. Всички си спомнят Алтшул с хубави чувства, дори с възхищение. Той не бил от Урал, изпратен е там от руските власти. Алтшул бил военен шпионин и пристигнал по тези места като капитан от част за специални операции на ГРУ (Главно разузнавателно управление). Тя била изтеглена от Унгария след падането на Берлинската стена, когато била разпусната група „Запад“ на армията.
Алтшул се уволнил от войската и се заселил в Екатерининбург. Държавата не му плащала въпреки службата за нея, затова той нямал търпение да се хвърли в бизнеса. Като много други служители на специалните части, напуснали армията, по онова време той основал частна охранителна фирма, както и детективска агенция и благотворителна фондация „В помощ на ветераните от специалните части“.
В Русия има много такива организации, изникнали върху руините на армията. Във всички големи градове има ветерани, които се занимават основно с охрана на бизнесмени. Федулев станал клиент на Алтшул и точно този бивш офицер от ГРУ помогнал на Пашка със съдействието на Руденко да изчисти живописното си минало от компютърния архив на Екатерининбургската полиция. Желанието му се сбъднало.
Алтшул скоро станал не само бодигард на Федулев, но и негов доверен съветник. Точно той, който за разлика от Федулев бил проницателен, решителен и образован, го въвел по-късно и на Уралската стокова борса. Пашка скоро се впуснал в борсови операции и се превърнал в запален играч. Тъй като парите не му стигали, влязъл в съдружие с Андрей Якушев, известен от средата на 90-те години на XX век бизнесмен, директор на успешната уралска компания „Златният телец“.
Заедно с него Федулев направил голям удар, като закупил акции в много предприятия, сред които и най-големия месокомбинат в Урал — този в Екатерининбург. Мащабът на „месарската сделка“ довел Пашка на сантиметър от статуса на екатерининбургски олигарх със съответстващия достъп до губернатора на областта Едуард Росел.
В този момент станало ясно, че Федулев не обича да дели успеха. Можел да влиза в съюзи, когато трябвало да се преодолява някаква трудност, но не и когато трябва да сподели финансовия и обществения успех. И тогава се случило нещо знаменателно — за първи път потърсил услугите на наемен убиец. Знаменателно е, защото след това хората започнали да се страхуват от Федулев и да признават, че вече е излязъл от първоначалните рамки. Ето така е в Русия — убиваш и започват да те уважават.