Някъде по това време Федулев взел назаем голяма сума пари от Якушев за друга сделка. Приключил я и спечелил много повече от това, което бил вложил. Но категорично отказал да си върне дълга. Якушев не го притискал, а след известно време нямало и как, защото на 9 май 1995 г. бил застрелян пред дома на къщата си пред очите на жена си и детето си.
Криминално разследване? Е, да, било образувано следствие №772801 и като основен заподозрян бил посочен Федулев.
И какво от това? Нищо. Дело с такъв номер прашасва в архивите и до днес. Все още не е приключено, по-точно никой нито е работил, нито работи сега по него. През следващите години ще бъдат образувани още много такива дела срещу Федулев и с тях винаги ще се случва едно и също нещо — тоест нищо. Всички в Екатерининбург, които са си имали вземане-даване с Федулев, знаят коя е най-печелившата инвестиция на Пашка: той е купил полицията в града и тя вярно го пази и от най-малките неприятности.
Точно в този период Руденко и Овчинников стават постоянни партньори на Пашка. Те му помагат да израсне до „уралски индустриалец от нов тип“ и да увеличи богатството си. Естествено, с методите, опитани първо върху Якушев.
Един ден Федулев предлага партньорство на друг екатерининбургски олигарх — Андрей Соснин. Двамата събират финансовите си ресурси и правят поредица от спекулации на уралската фондова борса, ненадмината и до днес по мащаби. Соснин става собственик на контролния пакет акции в най-големите предприятия в региона, или с други думи — на целия негов икономически потенциал. Тези предприятия са създадени от няколко поколения съветски хора, като се започне още от Втората световна война, когато най-важните фабрики от европейската част на СССР са евакуирани в Урал. Сред компаниите, чието управление Соснин и Федулев овладяват със спекулации, са Нижнетагилският металургичен комбинат, Качканарският обогатителен комбинат (и двата международно известни), „Уралхиммаш“, „Уралтелеком“, рудоуправление Богословское и три хидролизни фабрики — в градовете Тавда, Ивдел и Лобва.
Разбира се, това е огромен успех за двамата бизнесмени, но какво става с държавата? Нито Федулев, нито Соснин имат намерение да развиват тези предприятия. Управниците на областта ги носеха на ръце и изобщо не ги питаха какви са им плановете за фабриките, само доволно очакваха своя пай от сделката. Корупцията достигаше нови висоти. Двамата партньори не оставиха никого разочарован. Поделиха откраднатото, защото точно тези хора не можеха да си позволят да разгневят.
И тогава настъпи мигът, в който трябваше да си поделят остатъка: какво да вземе всеки от тях. Повтори се някогашният модел. Скоро след това Андрей Соснин беше застрелян. На 22 ноември 1996 г. беше образувано още едно следствено дело, този път №474802, основният заподозрян отново беше Федулев и… нищо.
Не е хубаво да имаш връзки, ако не ти свършат работа точно когато трябва. Когато Соснин беше убит, приятелите на Федулев от полицията вече бяха сред най-заможните хора в Екатерининбург. Всички виждаха, че колкото повече забогатяват, толкова повече покровителят им Федулев успява в бизнеса. Дело № 474802 беше закрито. Дори не отиде в архива, просто беше забравено.
Спиртни войни
Важно е, разбира се, да отбележим уралските фабрики, чийто контрол до края на 90-те години на XX век Федулев овладя, но той постигна много повече. Екатерининбург е преди всичко Уралмаш, това е най-важната му институция. Но не големият машинен завод „Уралмаш“, а организираният престъпен синдикат Уралмаш, най-голямата мафиотска групировка в Русия, стройна и силна армия със стриктна йерархия и представители на всички държавни нива. Едно е да подкупваш чиновници и да избиваш партньорите си, а съвсем друго — да се споразумееш с криминалните босове от Уралмаш. През 1997 г. Федулев успя да постигне и това. Той се съюзи с Уралмаш, за да купи акции в Тавдинския хидролизен завод. В този момент това беше много смислен ход от негова страна. Той живееше разточително и пак се оказа без пари заради хазарта, който играеше на фондовата борса. Уралмаш имаха пари, имаха нелегална банка. Единствената изненада беше, че се съгласиха да правят бизнес с Федулев, като го знаеха какъв мошеник е.
Федулев и босовете на Уралмаш се интересуваха от хидролизните заводи, защото в тях се произвежда спирт, от който се прави паленка. В Русия има голямо търсене на спирт, а производството му не струва нищо. Идеален начин за фантастични печалби срещу минимални вложения, и това са чисти пари, без кредити, без разкарвания по банки, пък и са невидими за данъчните.