И така Федулев и босовете на Уралмаш купиха 97 процента от акциите на Тавдинския хидролизен завод. След това продължиха да преобразуват собствеността по стандартния начин; двамата партньори основаха отделни фирми, на които бяха прехвърлени дялове от фабриките, акциите бяха разделени и след това фирмите или се закриваха, или се заемаха с производство. В един момент стана ясно, че старият хидролизен завод вече не съществува.
Скоро след приключване на сделката Фадулев наруши споразумението за пропорционалност и дори не позволи на представители на Уралмаш да влязат в борда на директорите, а настани в него само свои хора.
Защо? Искаше да е пръв сред първите и затова трябваше да се отърве от всички партньори, дори и от изключително влиятелния синдикат Уралмаш. Невероятно, но този ход му се размина. Босовете на Уралмаш не го застреляха, както се очакваше, а просто се снишиха.
Причината за тази снизходителност беше проста. Когато се сключи сделката за Тавдинския завод, Федулев не само имаше връзки в полицията, а на практика управляваше полицейските сили в цялата област. Радваше се на отлични лични контакти с губернатора Росел. И точно Пашка даваше последната дума за назначенията на най-високите полицейски постове, например избираше кой да оглави регионалната структура на Управлението за борба с организираната престъпност (УБОП), а това беше човекът, който би трябвало да преследва самия Федулев и организираната престъпност като цяло. И този човек се оказа Руденко. Пашка назначи и Николай Овчинников за шеф на полицията в Екатирининбург.
Обаче босовете на Уралмаш бяха от същото тесто, те също имаха свои връзки в полицията, с които да се противопоставят на Федулев. И накрая сплетоха рога. Един ден наемници на Уралмаш нахлуха в Тавдинския завод и превзеха собствеността под заплаха от оръжие. Федулев отвърна с пълна сила. Край фабриката се разположи специален отряд за бързо реагиране на УБОП, готов да предприеме действия.
Но срещу кого? Както се оказа — срещу други полицаи. Така във фабриката в Тавда се сблъскаха не биячите на Федулев и Уралмаш, а силите, които стояха зад тях. На страната на Федулев бяха Руденко и Овчинников с един въоръжен полицейски отряд. От другата страна бяха Уралмаш, подкрепени от началника на цялата областна полиция генерал Краев и офицерите под негово командване. С други думи, от двете страни на барикадата на нелегалното деление на държавната собственост бяха полицейски части, командвани от хора, чиято работа е да налагат спазването на закона.
Как реагира Министерството на вътрешните работи в Москва? Оттам представиха всичко като конфликт в самата екатерининбургска полиция, като личен сблъсък между генерал Краев, от една страна, и Руденко и Овчинников — от друга. Краев и Руденко бяха свалени от постовете си. Краев беше публично обвинен във връзки с престъпния синдикат Уралмаш, а Руденко бе изкаран жертва на непримиримата борба за влияние между най-мощните криминални групировки в Урал. И тъй като е потърпевш, го преместиха в Москва, където министърът на вътрешните работи Владимир Рушайло го назначи за директор на московското поделение на УБОП! Оттогава това управление под ръководството на Руденко скандализира цялата столица.
Но да се върнем в Екатерининбург, където след Руденко остана вакантен пост. Попълването му бе уредено лично от Федулев. На мястото на Руденко дойде Юрий Скворцов, който е не само дясна ръка на Руденко, но от години му се доверява всичко за аферите на Федулев. Като първи заместник на Скворцов Федулев назначи някой си Андрей Таранов. За този човек в Урал се смята, че е полицейският покровител („чадър“) на Олег Флеганов — водещ доставчик на вина и концентрати в региона. Флеганов е ключова фигура в търговията с фалшива водка, тъй като по-голяма част от нея се продава през неговите магазини. Другият заместник на Скворцов също беше избран от Федулев и това е Владимир Путяйкин. Неговата задача е да прочиства полицейските сили в цялата област. И той започна с уволнение на всички, които имат да кажат нещо против мафията или отказват да работят под егидата на Федулев.
Сервилният Путяйкин се зае ентусиазирано с работата си. Ще ви дам само един прост пример за това. Веднъж Скворцов поискал от Путяйкин документални доказателства кой в полицията работи срещу Федулев. Путяйкин нямал такива. Същата вечер завел вкъщи един млад служител на УБОП, напил го и го накарал веднага да издаде всички свои колеги, които били против Федулев и неговите хора. Младият офицер отказал да стане негов информатор и по всичко личи, че Путяйкин го е накарал да се застреля със собствения си пистолет.