Чувам как читателят възкликва: „Това не е за вярване!“
Повярвайте ми, истина е. Точно така по времето на Елцин се роди и узря организираната престъпност. А сега при Путин тя определя какво да се случва в държавата. И точно тези силни, влиятелни и супербогати хора има предвид президентът, когато казва, че е изключено всякакво преразпределение на собствеността и че всичко трябва да остане както си е. Путин може да е и цар, и господ в Чечня, да наказва и помилва, но се страхува от тези мафиоти. Ролята на парите тук надхвърля представите на повечето от нас и цената на живота и човешкото достойнство са нищо, когато печалбите се измерват в милиони.
Недосегаемите
С възхода на групировката на Федулев в Урал спряха да живеят „по правилата“, както се казва на престъпнически жаргон, намерил такава благодатна почва в Русия, че дори президентът го използва в своите речи.
Попитах хората по улиците на Екатерининбург кого уважават: губернатора Росел? Федулев? кмета Чернецки? Отвърнаха ми: Уралмаш. Свариха ме неподготвена, затова ги попитах как могат да уважават престъпници. Отговорът беше прост: „Живеят си по техните си престъпни правила, но поне имат някакви. А новите престъпници не се съобразяват с нищо.“
Ето докъде стигнахме: руснаците да предпочитат една мафия пред друга, защото последната е по-лоша от предишната.
Да се върнем към 1997 г., когато Федулев държи екатерининбургската полиция в ръцете си и печели от продажба на нелегална водка. Продължава да играе на фондовата борса и мами една московска фирма. Но това не е обикновена западнала фирма, а част от консорциум на известен столичен олигарх, който спонсорира Елцин и семейството му. В онези времена да го мамиш беше равнозначно на самоубийство. Фирмата два пъти подава оплакване до Свердловското поделение на УБОП, но всяка информация, която може да злепостави Федулев, потъва там, а следствието отказва да образува дело. Чак след намеса на главния прокурор е образувано дело №142114, и то в Москва, не в Екатерининбург. Федулев се скрива. Издадена е заповед за общонационално издирване.
Помните ли Юрий Алтшул, бившия шпионин, съветник на Федулев? И че всички, които го познават, говорят само хубави неща за него, че е почтен човек, държи на думата си и не се страхува от нищо?
Дори след като основава своя детективска агенция и охранителна фирма, той продължава да дава сведения на руските служби за сигурност. Той информира главния прокурор и ФСБ задвижва няколко големи колела от уралския подземен свят, които се намират зад решетките. Алтшул си имал една фикс идея — борбата срещу групировката Уралмаш. Въпреки че изглежда доста странно на пръв поглед, но точно това го накарало да се присламчи към Федулев.
Изправен пред заповед за общонационално издирване и наясно с манията на Алтшул, Федулев го повикал на разговор. Страхувал се, че по време на принудителното му отсъствие Уралмаш ще овладеят другите два хидролизни завода в Свердловска област, на които и той бил хвърлил око. Федулев помолил Алтшул да защити с всички достъпни средства неговите интереси от Уралмаш. В отплата му обещал 50 процента от печалбите на завода в Лобва, който точно в този момент сменял собствеността си.
И Алтшул отишъл в град Лобва, в който нямало нищо друго, освен хидролизния завод. Там заварил мрачната гледка на едно напълно унищожено предприятие. И нямало как да не се запита защо Федулев купува толкова много акции в него.
Преди Федулев да се включи в играта, заводът в Лобва работел доста добре. После обаче Фадулев започнал да прехвърля собствеността му на свои подставени компании, които произвеждали и продавали спирт нелегално. Парите от продажбите, естествено, се връщали в завода през сметките на тези компании, но не изцяло. Така месец след месец Федулев източвал предприятието.
Когато Алтшул пристигнал в Лобва, работниците не били получавали заплати от седем месеца. Заводът бил на крачка от фалита. Тъй като целият град се развивал около предприятието, той също затъвал без него.
Точно тогава Алтшул решил да действа на своя глава, а не от името Федулев. Дал дума на работниците, че ще възстанови реда и че като начало няма да пуска двама души да прекрачат прага на завода. Това били Сергей Чупахин и Сергей Лешуков, хората на Федулев.
Чупахин и Лешуков са бивши офицери от отдела за тежки престъпления на областната дирекция на вътрешните работи. Освен това били лични приятели на Василий Руденко и „колеги“ на Николай Овчинников. Напуснали полицията, за да се грижат за финансовите интереси на бизнеса на Федулев.