Ако отстъпим за миг и погледнем нещата отдалече, какво виждаме? Федулев е уралски олигарх, член на областния законодателен орган, едър собственик. Но най-важното е, че основава това, което руският Наказателен кодекс нарича организирана престъпна група. До есента на 2000 г., когато е превзет „Уралхиммаш“, с което започнахме, групировката на Федулев има всички характеристики на мафия. Единственият проблем е, че Кръстника е в затвора и докато е там, заводите и комбинатите му започват да му се изплъзват от контрол. Групировката се паникьосва: „Ами нашите пари?“ И тогава Федулев е освободен.
Новата сделка
Освобождаването на Федулев е повратна точка в съвременната история на Урал. Дори още преди да се завърне в Екатерининбург, веднага щом хората научават, че е пуснат, и преди многобройните прегръдки от Росел хората, които разбират какво става, се усетиха, че има нещо мътно. Задаваше се ново преразпределение на собствеността и Федулев щеше да бъде използван като острие. Не беше освободен просто ей така, а за да свърши нещо важно. Той със сигурност щеше да си върне това, което е държал преди, но и тези, които работеха за него (а и вероятно тези, за които той самият работеше) щяха да получат своя дял.
И Федулев не ги разочарова. Първата му задача след освобождаването беше да установи отново контрол над Хидролизния завод в Лобва.
Ето как го направи. Както пише Василий Леон в изложението си до ФСБ: „Федулев ме информира, че преди проблемите са се решавали чрез съда: приватизация, придобиване на акции. Сега обаче те бяха разрешени със сила.“
Докладът на Леон е с дата от февруари 2000 г. По това време той подава до ФСБ писмена молба за помощ срещу мафията. Моли да бъде защитен от изнудване от страна на организираната престъпност. Първо го изнудват служители на регионалния отдел на УБОП, които го натискат да напусне завода в Лобва и да го отстъпи на Федулев. После е изнудван от самия Федулев, който след излизането си от ареста иска от Леон не само да напусне поста, но и да му плати 300 000 долара компенсации.
Молбата на Леон остава без отговор. Държавата се отрича от закона и оставя завода да бъде разкъсан от мафията.
На 14 февруари Федулев решава да свика съвета на кредиторите на предприятието. Прави го с лични покани, въпреки че няма това право по закон. Целта му е да притисне настоящото ръководство на завода и да го да замени с ново от свои хора.
Успява да склони само двама от петте основни кредитори да го подкрепят. Тогава се появява фалшиво пълномощно от трети кредитор и така кворумът е осигурен. „Съветът“ приема решението, което Федулеи иска: събранието на кредиторите да се проведе не в Лобва, а в Екатерининбург в неговия офис. Никой не си правеше илюзии защо точно там. Ако някой от истинските кредитори внезапно се появи, трябва да бъде държан настрани, а с един кордон около офиси това би било лесна работа.
Когато денят на събранието наближи, Руденко долетя от Москва. Основният проблем, който двамата е Федулев трябваше да разрешат предварително, беше какво да правят с Леон.
Двайсет и четири часа преди събранието, на 17 февруари, Федулев праща двама свои служители в УБОП. Тези господа, Пилшчиков и Наимушин, са добре познати там, тъй като от години ходят на разпити като заподозрени физически извършители на убийството на един от партньорите на Федулев. В този случай обаче Пилшчиков и Наимухин отиват, за да напишат показания срещу Леон, в което твърдят, че той ги е рекетирал да му дадат 100 000 долара. Само за час, с непозната за руската правоохранителна система скорост, срещу Леон е повдигнато обвинение и естествено, това става без предварително следствие, протоколирани разпити и проверяване на фактите. По същото време по улиците на Лобва патрулира полицейска кола и от нея се хвърлят флаери, на които пише, че Леон се крие от властите и вече не е директор на предприятието.
Идва и денят на събранието на кредиторите в офиса на Федулев. Започва както си му е редът, с регистрация. Входът, коридорите и кабинетите са под постоянно наблюдение от униформени полицаи, въоръжени с автомати, все момчета от УБОП. На пръв поглед нищо не може да провали стратегията на Федулев.
Но тогава се случва нещо непредвидено. Галина Иванова, представител на заводския профсъюз, която има право да присъства на събранието от името на работниците, изведнъж вади пълномощно от чантата си. Оказва се изключително ценен документ от основния кредитор. Докато се криел, Леон успял да организира това. Пълномощното е за 34% от гласовете, затова гласуването на Иванова ще определи изхода.
Фадулев издава нареждане и Иванова е прибрана в УБОП от цивилни офицери на управлението, които са се смесили с тълпата в залата. Държана е там точно три часа и двайсет минути, докато Федулев не се обажда, за да каже, че регистрацията е приключила.