Заместник на Василий Леон е Александър Науджюс. Ето откъс от официалното му изложение до ФСВ, в което описва събитията от вечерта след събранието.
„Пристигнах в завода около 22.30 часа. Към 1.30 часа си легнах. Събудиха ме в 4.30. Вратата към кабинетите на ръководството беше разбита, както и решетките на прозорците. Имаше много въоръжени мъже, около 30 коли и един автобус. Пуснаха ни в кабинетите на ръководството, където охранителите на завода стояха с вдигнати ръце. Пазеха ги мъже с автомати в полицейски униформи. Лейтенантът от УБОП Олешкевич седеше до масата. Влязох в кабинета на търговския директор и там беше Федулев. Попитах: «На какво основание е тази окупация?» Показаха ми протокол от събранието на кредиторите и договора с новия директор. Договорът не беше автентичен.“
Съвместната операция на Федулев и областния отдел на УБОП за незаконно завземане на хидролизния завод в Лобва се увенчава с успех — чрез драстични нарушения на закона и превишаване на правата на държавни служители.
Ако погледнем назад от сегашната 2004 г., четвъртата от така наречената „диктатура на закона“, можем да попитаме — кой е привлечен под отговорност? Никой. Поне досега. Днес заводът в Лобва влачи мизерно съществувание. Федулев го е източил и се е преместил на следващия. Както можеше и да се очаква. След като през 2000 г. си върна предприятието и получи купища пари от него през следващите месеци, вече нищо не можеше да го спре и той се насочи към пазара на полезни изкопаеми. Първа точка в новия му дневен ред беше Качканар.
Качканар
Международно известният Качканарски обогатителен комбинат е едно от националните богатства на Русия. Той е сред малкото предприятия в света, които добиват желязно-ванадиева руда. Неговата продукция осигурява суровина за доменното леене. Поне в нашата страна без него не може да бъде произведена и една железопътна релса.
В средата на 90-те години на XX век и той като много други важни руски предприятия премина през поредица от приватизационни процедури, които го осакатиха финансово. Положението се влоши особено много през 1997/8 г. По това време Федулев става председател на борда на директорите — винаги го прави, когато иска да съсипе някое предприятие, като го обгради със своите собствени подставени фирми. Към края на 1998 г. вече е довел комбината до ръба на фалита, но арестът на уралския предприемач на годината дава глътка въздух, тъй като тогава акционерите получават възможност да се намесят активно. Наемат екип опитни мениджъри под ръководството на Джалол Хайдаров и на сцената се появяват големи инвеститори.
През 1999 г. предприятието е преобразено. Производството се повишава до проектната си мощност, покачва се и стойността на чистите активи, работниците отново редовно получават заплати. Качканар много прилича на Лобва. Градът се развива около комбината, в който работят 10 000 души, или почти цялото население.
Резултатите от оздравителната програма са очевидни — акциите на предприятието отново започват да се търсят на фондовите пазари.
Почти всеки областен губернатор има в антуража си човек, какъвто беше Путин за Елцин — проницателен и лоялен последовател, обявен от покровителя си за наследник, който ще трябва да покрие гърба на предшественика си, когато той слезе от политическата сцена, и да осигури бъдещия му финансов просперитет и лична сигурност.
За губернатора на Екатерининбург този човек беше Андрей Козицин, медният крал на Урал, който държеше медно обогатителните заводи в областта. С приближаването на изборите за губернатор хората в Екатерининбург станаха свидетели на експанзията на „медния“ Козицин и в черната металургия под патронажа на Росел, разбира се. Той нямаше да бъде вечно губернатор, затова с приближаването на изборите се зае да концентрира всички най-апетитни хапки от уралската индустрия в ръцете на един човек — Козицин.
Както може би си спомняте, едно от първите посещения на Федулев в Екатерининбург след освобождаването му от ареста беше при губернатора Росел. Не знаем точно за какво са си говорили, но веднага след аудиенцията Федулев дава на доверително управление на Козицин всичките си акции от две предприятия — Качканарския обогатителен комбинат и Тагилския металургичен комбинат. По всичко личи, че това е сделка между Федулев и губернатора. Федулев си е купил правото да върши каквото си поиска в областта, а Козицин се е настанил в Качканар.