Трябва да отбележим, че към този момент Федулев притежава само 19 процента от акциите на Качканарския комбинат и дори те са малко под съмнение, както ще видим по-нататък. Дяловете, дадени на доверително управление на Козицин, не осигуряват контрол, което значи, че няма да е лесно да се спусне с парашут директор по негов избор. Ръководството, начело с Хайдаров, се противопоставя на инвазията на Федулев и Козицин и зад него стоят собствениците на 70% от акциите.
Какво следва? Узурпаторите си пробиват път със сила. На 29 януари 2000 г. Качканарският комбинат е превзет от въоръжени мъже. Има престрелки, подправени документи и в цялата бъркотия активно участват правоохранителните органи. Всъщност става въпрос за повторение на сценария от хидролизния завод в Лобва. Губернаторът Росел помага, като не прави нищо, също както в Лобва. Призори на 29 януари комбинатът се сдобива с нов директор, а Андрей Козицин и Павел Федулев се разхождат собственически из празните кабинети на ръководството. Вълкът козината си мени, но нрава — не.
Беше ясно обаче, че властта на кукувиците ще продължи само до първото събрание на акционерите, което просто щеше да ги изхвърли. Затова те решиха, първо, да не позволяват да се свика събрание на директорите, и второ, да доведат предприятието до фалит колкото се може по-бързо, за да лишат акционерите от власт. Според руското законодателство, ако едно предприятие бъде обявено в неплатежоспособност, акционерите стават собственици без право на глас.
Федулев и Козицин предотвратили събранието с метод, успешно прилаган от нашата държава в Чечня. Те просто блокирали всички входове и изходи на града. Акционерите и изгоненото ръководство били спирани от полицейски патрули. Как това станало възможно? Лесно! Кметът на Качканар Сухомлин издал извънредна заповед № 14, с която се забранявал достъп на „граждани от други населени места“. Всички акционери и мениджъри на комбината не били от Качканар.
Това, разбира се, било абсурдно, но този фарс наистина се случил. Събрание на акционерите не се състояло и съучастниците се заели да изпълняват и втората точка от плана си: да банкрутират Качканарския комбинат.
Как трябвало да стане това, като се има предвид, че предприятието работело много добре? Козицин взима от банка „Московски делови свят“ кредит от 15 милиона долара, обезпечен с активите на комбината. Нямал никакви проблеми да го получи, защото кой не би искал да докопа Качканарския комбинат? Прибира парите и издава запис на заповед от името на дружеството. Но не инвестира сумата в Качканар, а в друга своя фирма — „Святогор“, която също се намира в Свердловска област, привидно за да създаде смесено предприятие. Следващата стъпка е Козицин фиктивно да прехвърли записа на заповедта към „Святогор“.
Но защо „фиктивно“ и „привидно“? Защото нищо от това всъщност не се случва. Всички тези трансфери са „виртуални“, а записът на заповед накрая се озовава в ръцете на малка подставена фирма. Тя е регистрирана на адрес, на който се намира скромен апартамент в Екатерининбург, принадлежащ по всички документи на дама, която никой не успява да открие. И тази виртуална дама за един миг се превръща в най-големият кредитор на най-влиятелния производител на ванадий в света. Как? Фирмата фантом купува записа на заповед за 40 процента от номиналната й стойност и веднага изисква от предприятието плащането й на 100 процента. И обявява комбината в несъстоятелност, тъй като той не може да се издължи по собствения запис на заповед на сто процента от номиналната и стойност. Така тази призрачна дама овладява 90 процента от гласовете на събранието на кредиторите. Цялата измама се извършва най-нагло под носа на областната управа.
Нагло е създаден подставен кредитор.
Нагло са фалшифицирани документите за задлъжнялост.
Нагло е извършена и кражба на милиони долари от истинските собственици на предприятието, които се оказват без никакво право на обезщетение или възстановяване на инвестициите си.
Докато всичко това се случва, областният отдел на УБОП осъществява денонощни дежурства в Качканар, за да предотврати неприятни появи като тази на Галина Иванова от профсъюзите. Охраната е същата като при завземането на завода в Лобва.
Когато никой не спира крадеца, той става още по-безочлив. Което ни връща в „Уралхиммаш“. След Лобва идва ред Качканар, а след Качканар — на „Уралхиммаш“. През септември 2000 г. предприятието е превзето с оръжие по абсолютно същия сценарий. През 2001 г. тихо се сменят акционерите, като се обявява несъстоятелност, докато властите отново си затварят очите и съдействат. Това е „овладяната демокрация“, за която Путин говореше.