Олга Василиева е смела и принципна жена. Тя, естествено, още веднъж обжалва пред Върховния съд и настоя за справедливост. Пропиля години от живота си в тази изтощителна битка, а и през цялото това време не й даваха да работи за доброто на държавата.
Можем ли да очакваме мнозинството съдии да изберат да следват пътя на Олга Василиева? Много магистрати от Екатерининбург коментираха, но ме помолиха да не публикувам имената им при никакви обстоятелства: „Предпочитаме просто да подпечатваме решенията, които Овчарук иска от нас, вместо да се окажем в положението на Олга Василиева.“ Знаят много ужасни истории със свои колеги. Една от тях е тази на друг екатерининбургски съдия Александър Довгий.
Прегрешението на Довгий е същото като на Олга Василиева — пренебрегва нареждане на Крижски да освободи от затвора негово протеже. Няколко дни по-късно съдията е зверски пребит с метални прътове на улицата. Полицията отказва дори да започне да търси нападателите, макар че по принцип разследва много внимателно покушения срещу магистрати. Довгий дълго лежи в болница, излиза инвалидизиране и се връща на работа, но работи само по разводи. Помолил да не му дават никакви други дела.
„При сегашните обстоятелства за професионализъм се смята умението да нямаш собствено мнение. Хора, които не могат да се отърсят от болшевишките си методи, са назначавани в името на държавата да въздават справедливост. Те заканително размахват пръст и не виждат нищо нередно в това да оказват натиск за прокарването на точно определена присъда. Искат отчет от съдиите, като ги изправят пред съвременните партийни активисти от колегията. Не смятат за нередно да осъждат и помилват от наше име, но с тяхната ръка…“
Това е написано от обещаващ млад съдия, който също ме помоли да забравя името му, тъй като е притискан от Овчарук и Крижски по същия начин като Василиева. Той се поддал и просто напуснал. Написал тези редове в писмо до Крижски, което му приложил към оставката си. И добавил: „Настоявам молбата ми да бъде разгледана в мое отсъствие.“ След това напуснал Екатерининбург завинаги.
Този млад съдия не е имал намерение да напуска, просто един ден се случило очакваното. Попаднал на дело, в което били намесени последните престъпни машинации на престъпни групировки и Крижски настоял да го приключи незабавно. Младият съдия поискал време да си помисли. Получил заплахи от неизвестни личности, анонимни телефонни обаждания у дома, бележки, подхвърлени на места, където може да ги намери. „Случайно“ бил пребит пред входа на дома си, не прекалено жестоко, но достатъчно, за да бъде предупреден, а нападателите му така и не били открити.
Младият съдия подал писмена молба за напускане, а мафиотското дело било прехвърлено на друг негов колега. В навечерието на съдебното заседание другият магистрат получил телеграма от областния съд, подписана от самия Овчарук, който го съветвал да спре процедурата. И на следващия ден делото било приключено.
Съдията от Кировския районен съд в Екатерининбург Сергей Казанцев отсъдил, че някой си Упоров, обвинен в грабеж и нанасяне на тежки телесни повреди, трябва да влезе в затвора, докато се изясни случаят му, тъй като представлява заплаха за обществото. Бил в конферентната зала и пишел присъдата, а според руското законодателство по това време никой няма право да безпокои съдията. Ако това се случи, по-висшата инстанция почти със сигурност ще върне делото. Въпреки това Овчарук позвънил на Казанцев настоял да промени мярката за неотклонение и да пусне Упоров. Казанцев отказал и Овчарук му съобщил, че ще бъде уволнен.
И наистина го уволнили.
Има много такива случаи в Екатерининбург и всичките си приличат като две капки вода. В резултат на това съдиите, които все още са на работа, също си приличат като две капки вода. На първо място, те са напълно манипулируеми и с готовност подпечатват всяка присъда, стига така да избегнат неприятности от началниците си. Съпротивата им е омаломощена. Ето така изглежда властта на лицемерието, маскирана като „диктатура на закона“.
Това обяснява защо когато „Уралхиммаш“ е превзет с оръжие, и двете страни разполагат с противоречащи си документи по едни и същи въпроси. Години наред всяка проява на съдебна независимост е била веднага брутално погазвана и съдиите са приучени на сервилност. Висшите магистрати имат дълъг стаж в окованите с вериги съветски съдилища. Откъде при тези обстоятелства да дойдат смелите и справедливи присъди? Всички, които са били готови да се изправят и безстрашно да откажат да се подчинят, отдавна са освободени от работа. Работят и напредват в кариерата само тези, които веднага с радост се съгласяват, когато от тях се поиска да обслужат беззаконието.