Зад всеки от превратите на Федулев стои и подкрепата на близката до него юридическа колегия на Урал. Той се държи приятелски със съдиите и те се държат приятелски с него. Танто за танто. Най-често споменаваните в тази връзка имена са на съдиите Рязанцев и Балашов. Рязанцев е скромен магистрат от Качканарския общински съд, който е подчинен на Овчарук. Именно той издава съдебното разпореждане, необходимо на Федулев в случая с Качканарския комбинат, като валидира сделките на фирмата фантом, закупила записа на заповед за дребни пари и след това поискала пълната цена и така подпечатала смъртната присъда на предприятие с международно значение. Другият съдия, Балашов, също е много скромен и работи в Кировския районен съд в Екатерининбург. Той отсъжда в полза на Федулев в случая с „Урахиммаш“, както и в някои други важни за кариерата на Федулев моменти. Ето как го е направил.
Всъщност именно съдия Балашов изстрелва първия куршум в случая с „Уралхиммаш“. В петък вечерта той приема жалба в полза на интересите на Федулев в завода и в понеделник сутринта с нечувана в историята на руската юриспруденция бързина издава решението, от което Федулев се нуждае. При това без да призове свидетели и да събере допълнителна информация, или да разпита трети страни.
В интерес на истината трябва да кажа, че Балашов всъщност действа в рамките на закона. Просто е много добър в намирането на вратички в него. Бързата процедура, която задейства, е напълно легитимна. Издаденото от него решение „в удовлетворение на ищеца“ е оправдано в случаите, в които ответниците са започнали да предприемат мерки, водещи до присвояване на собственост. Целта му е да се замрази положението. Съдът е в правото си да се намеси и да забрани всички мениджърски действия, докато не се изясни ситуацията.
Светкавичното решение на Балашов по случая с „Урахиммаш“ няма нищо общо с разрешаването на спора за собственост. Той просто отразява възможността за управление на завода и използване на активите му. На повърхността всичко е съвсем невинно. Но предприятието е задушено.
Според руското законодателство ако една присъда се оспорва, тя не може да се пренесе за разглеждане в друг съд, докато тече процедурата по обжалването. Когато издава исканото от него решение, Балашов се прави, че не знае изключително важната подробност, че арбитражния съд вече се е произнесъл по спора за „Урахиммаш“. Има напълно законно обяснение за това: в областта няма единна информационна система (което е вярно) и в районните съдилища никой не е чул за обжалването в арбитража…
Няколко часа след издаване на решението, още преди мастилото на подписа му да е засъхнало, Федулев нахлува в „Урахиммаш“ с въоръжена бригада и размахва документа.
Важна подробност за процедурата в съвременния руски съд
Ако един съвременен руски съд е очевидно предубеден и фаворизира едната страна в спора, той има възможност да го прави именно защото съдилищата в Русия са независими. Единственото важно нещо в случая е дали съдията има подкрепата на началниците си. Ако магистратът, наблюдаващ процедурните действия на тези под него, иска същото, по-нисшестоящият съд може да си прави каквото си иска. След броженията в „Урахиммаш“ председателят на районния съд на Балашов и негов непосредствен началник Валерий Байдуков го вика за обяснение. Балашов го информира, че е взел такова решение, каквото е поискал от него областния съд, и че всичко е съгласувано с Овчарук. И повече въпроси няма.
Ами озадачената общественост? Наглото завземане на „Уралхиммаш“ наистина накара хората от Екатерининбург да си зададат много въпроси.
Байдуков даде много стройни обяснения. Той увери гражданите, че съдът е наясно как всяка минута има значение, когато собствеността може да потъне незнайно къде. Затова в интерес на обществото и собствениците било да се издаде решение с такава бързина.
Случайно обаче именно този Байдуков, който дава тези обяснения, е председател на областния съвет на колегията, професионалната съвест на съдебната система. Случаят с Олга Василиевна е минал няколко пъти през него и всеки път той е вземал такова решение, каквото е било изгодно на Овчарук. Съветът на колегията е институция за регулация на общността на магистратите. Негови членове стават само хора, които са угодни на Овчарук и правят каквото той поиска от тях. Освен това Валерий Байдуков е председател на Кировския районен съд в Екатерининбург. Оставам с впечатлението, че не е способен да отстоява свое собствено мнение. Ако въобще има такова, то остава изцяло в сферата на хипотезите. Може да теоретизира колкото си иска за ролята на районния съд като „основно звено на руската съдебна система“, но запазва пълно мълчание, когато е помолен да коментира факти.