Балашов лоялно пази интересите на Федулев. Превърнал е издаването на пристрастните присъди в истинско изкуство. Ето как изглежда едно от решенията на Балашов от 28 февруари 2000 г.
Федулев решава да продаде „Уралелектромаш“. Това не било завод, а фирмата, която държи неговите дялове. Сред тях са и акциите му в Качканарския комбинат и завод „Уралхиммаш“.
Продава ги и взима определена сума пари, както си е редно по закон. Но малко по-късно новите собственици установяват, че макар да са си платили, не са получили фирмената документация. Федулев продал „Уралхиммаш“ и не съвсем, само дето запазил всички акции за себе си. Купувачите разбрали, че са измамени, и естествено поискали обяснение. Федулев им казал, че си променил решението. Тогава те си поискали обратно парите и му казали, че ако им ги върне, може да запази всичко за себе си. Федулев им отвърнал: „Никакви пари няма да ви връщам. Нямате никакви документи. Вие сте никои. Махайте се.“ Същото се случва и с акциите му в „Уралхиммаш“. След като излиза от затвора в Москва, той няма търпение да установи контрол над това, което вече е продал за няколко милиона долара, затова казва: „Не знам нищо за продажбата. Тя не е регистрирана по законовата процедура. Сделката е невалидна.“ Отива при съдия Балашов, който отсъжда в негова полза.
За да проумеете какви ги върши Федулев, трябва да опознаете руското законодателство, в което все още има много вратички. В този случай проблемът е, че всеки път, когато една компания издава акции, тя трябва да ги регистрира в съда. Преди време никой в Русия не знаеше как точно да спазва тази процедура. В СССР нямаше фондов пазар, нямаше и акции. След разпадането на Съветския съюз на правителствените институции им отне много време да разберат какви са им правата и задълженията. Те нито можеха да обяснят, нито да решат как трябва да се регистрират акциите. В резултат дяловете от много компании останаха нерегистрирани. Но въпреки това те се търгуваха и още се търгуват. Фондовият пазар продължава да си следва някаква своя логика.
Какво би трябвало да се направи? Естествено, приемаме, че сме честни с партньорите си. Но Федулев не работи така. Щом забелязал, че има такава възможност, първо сключил договор за продажба на акциите на „Уралелектромаш“ и след това направил постъпки за регистрация в съответната държавна институция — Федералната комисия по ценни книжа. Когато впоследствие дяловете му били регистрирани след известно забавяне, защото всичко се оплело от липса на координация, Федулев информирал купувачите, че договорът за продажба на „Уралелектромаш“ е сключен преди регистрацията на акциите. Погледнал ги право в очите и им казал: „И парите са мои. Ваша е грешката, че ми ги дадохте.“ И съдът отново отсъдил в негова полза.
Нима Федулев е по-умен от другите хора, за да експлоатира всички тези възможности? Разбира се, че не. Той просто е толкова богат, че може да си позволи да наема най-добрите адвокати, които виждат тези пропуски в законите. Успял е да създаде олигархична пирамида, която му гарантира, че каквото и да предприеме, всички замесени в случая ще бъдат брънки от една верига. Никой не може без останалите.
Затова съдия Балашов отсъжда в полза на Федулев по случая с „Уралелектромаш“. Юридическата процедура следва същия модел, приложен и за „Уралхиммаш“: заплетен случай с много томове доказателства, които могат да бъдат осмислени само с помощта на експерти, напълно запознати с тънкостите на руския фондов пазар. Но пък Балашов ги преглежда за отрицателно време.
И след това нещата се задвижват. Заточението на съдията в Магадан е най-малкото. Решението, засягащо спорните акции в „Уралелектромаш“, е само увертюрата към кървавите събития в „Уралхиммаш“.
В Качканарския общински съд работи един бъдещ Балашов, сговорчивият съдия Рязанцев. На 28 януари 2000 г., както вече видяхме, комбинатът е безсрамно окупиран от въоръжените биячи на Федулев. Как реагира съдът? На 1 февруари съдия Рязанцев заключава, че няма нарушение на закона при провеждането на събранието на борда на директорите под дулата на автоматите. Съдебната процедура е в стила на Балашов, много бърза, без предварително изслушване на страните, чиито права са погазени. И разбира се, решението излиза на другия ден.
Само две седмици по-късно, на 15 февруари, съдебната колегия по граждански дела на Свердловския областен съд (губернията на Овчарук) потвърждава решението на Рязанцев пак без предварително изслушване на страните. Това е невероятна скорост за руската апелативна машина, на която обикновено й трябват поне шест месеца, за да се задвижи.