Но шегите с Темида не свършват дотук. В деня, в който става ясно, че областният съд няма да отхвърли решението му, за да се застрахова от по-нататъшни неприятности, съдия Рязанцев забранява провеждането на общи събрания на акционерите на Качканарския комбинат.
Общинският съд няма ни най-малко право да направи нещо подобно. Освен това никъде в Гражданско процесуалния кодекс няма член, който да забранява действия на група хора, която не е страна по някакъв спор.
Но на кой от пазителите на закона в Свердловска област му пука за това? Беше ли отстранен Рязанцев за незаконните си действия? Изключено. Съдилищата си прехвърляха случая, без въобще да си направят труда да проверят дали Федулев е законният собственик на комбината. Всъщност 19-те процента от акциите на Качканарското предприятие, които Федулев така добре разигра, изобщо не съществуват. Те са отдавна конфискувани в процеса на разследването на Федулев в Москва от страна на специална комисия от Министерството на вътрешните работи. Причината да го затворят по обвинения в измама, е че е продал два пъти тези 19 процента на две различни фирми!
След февруари 2000 г. на хората започна да им прави впечатление какво се случва. Върховният съд в Москва неведнъж се опита да озапти развихрилия се свердловски областен съд, но нищо не се промени. Федулев запази контрола си над Качканарския комбинат, измамените от него се скриха в чужбина, а Качканарският общински и Свердловският областен съд с удоволствие взеха още решения, с помощта на които в крайна сметка комбинатът беше обявен във фалит.
Така на практика съдебната система в Свердловска област помогна при поредица от сделки, които доведоха предприятието до несъстоятелност. Това случайно е престъпление, но кой ще си прави труда да го разследва? Както вече видяхме, когато Путин се възкачи на власт, той даде да се разбере, че ще бъде лоялен на хора, подобни на Федулев и Росел. На 14 юли 2000 г., малко след първото му избиране за президент, Путин отлетя за Екатерининбург и направи символичната първа копка на нов цех в Нижнетагилския металургичен комбинат — най-голямото предприятие от този вид в света. Там играчите са същите като в Качканал. Федулев се гордее, че го контролира, а новият цех е важен инвестиционен проект на Едуард Росел. Картината с президента, който прави първата копка, е отлична реклама за продължаващата експанзия на Федулев и неговата престъпна империя. Наистина новите пари „последваха Путин“. В отговор на този негов жест сега Федулев и Росел са активни поддръжници на Путин и са се записали в уралската организация на неговата партия „Обединена Русия“. Подкрепиха го и по време на предизборната кампания за втория му мандат през 2004 г.
Остава само да кажа, че на повърхността всичко в Русия върви като по ноти и е направо плашещо демократично. Твърди се, че основен принцип в работата на съдебната система е нейната независимост и всяко възпрепятстване на правораздаването е престъпление. Федералният закон за статута на магистратите е прогресивен и се предполага, че гарантира тяхната независимост. Но на практика всички тези конституционни и демократични принципи се погазват с невероятен цинизъм. Беззаконието е много по-силно от закона. Дали ще получиш справедливо решение от съда зависи от това към коя класа принадлежиш. Горните ешелони на обществото са запазени за мафията и олигархията.
А какво остава за тези, които не са част от елита? Ами това, което никога не си имал, няма как да ти липсва.
Тъй като в момента изграждаме капитализъм, имаме частна собственост. И щом има собственост, винаги ще се намери някой, който да иска да се докопа до нея, и някой, който не иска да се раздели с нея. Проблемът е какви методи се използват, за да се разрешават такива конфликти, по какви правила живеят хората в една държава. А в нашата напълно корумпирана държава засега живеем по правилата на Пашка Федулев.
Една последна сцена преди да спуснем завесата. Март 2003 г., Екатерининбург. Животът в провинцията тече бавно и скучно, но от няколко дни, от 25 до 28 март, по улиците на града се провеждат неспирни демонстрации. Протестиращите са активисти от Свердловска област, борещи се за граждански права: Международният център за човешки права, Социалният комитет за защита на правата на лишените от свобода и една организация на име „Нашият съюз е земята на народната власт“. Те събират подписи под петиция за незабавното отстраняване на Иван Овчарук. Твърдят, че заради дълбоките си връзки с престъпните босове той е основна опора на съдебния хаос в Урал и пречи на прилагането на съдебната реформа. Опитват се да убедят всеки минувач, че Овчарук продължава да задушава демокрацията и ще се бори до смърт срещу въвеждането на процеси със съдебни заседатели, заявайки, че „това противоречи на интересите на населението на Свердловска област“. Единственото му притеснение обаче е да държи далеч всичко, което би могло да разбута корумпираната съдебна система, която е успял да изгради и която се е поставила изцяло в услуга на уралския подземен свят.