Скоро настъпи пролетта. Путин започна да се приготвя за преизбиране през 2004 г. Той гледа да не се разстройва от преживените поражения, само да се радва на победите. И затова обяви цял куп нови национални празници, направо невиждано количество. Включително и спазването на Великденските пости.
Колкото повече приближаваше лятото, толкова по-малко хората говореха за пълния срив в отоплителната система на Русия от изминалата зима. Гражданите бяха призовавани да се радват за подготвящото се честване на 300 години от основаването на Санкт Петербург и да се гордеят с пищната красота на ремонтираните царски палати, способна да заслепи целия световен елит с великолепието си. И точно това се случи.
Путин покани всички световни лидери и в града настана трескаво боядисване на фасади. Старецът от Иркутск, както и всички възрастни хора в Санкт Петербург, бяха забравени от всички, включително и от Путин.
„Какво ли щеше да стане, ако беше умрял в Москва?“ — шегуваха се градските зевзеци, предполагайки, че тогава скандалът щеше да е огромен и че властите щяха да сменят тръбите преди края на зимата.
Шрьодер, Буш, Ширак, Блеър и други важни персони пристигнаха в северната ни столица и така на практика обявиха Путин за един от тях. Бяха посрещнати с помпозни церемонии. Правеха се, че изпитват уважение към Путин, а за стария г-н Иванов и милионите руски пенсионери, които едва свързват двата края, никой и не помисляше. Концентрацията на власт при Путин достигна връхната си точка, но никой не забелязваше. Той реши да основе цялото си управление изцяло върху подкрепата на олигарсите, милиардерите собственици на нефтените и газовите находища на Русия. Путин е приятел с едни от тях и води война срещу други и в това според него се заключава държавническото изкуство. В тази схема обикновените хора не са предвидени. Слънцето грее само в Москва, провинцията просто бледо отразява тази живителна светлина и топлина и всички живеещи там със същшя успех можеха да живеят и на Луната.
Камчатка: борба за оцеляване
Камчатка е най-източната точка на Русия. Полетът от Москва до там трае почти десет часа. Самолетите по маршрута за Петропавловск-Камчатский са доста примитивни и те предразполагат да се замислиш върху необятността на сложната ни страна и за това, че само малка част от нашия народ живее в Москва, играе големи политически игри, създава си идоли и ги унищожава, а всъщност тази малка част вярва, че контролира цялата огромна страна.
Камчатка много ясно показва колко откъсната е провинцията от столицата. И географското разстояние няма нищо общо с това. Провинцията живее по различен начин, диша друг въздух и точно в нея можеш да откриеш истинската Русия.
В Камчатка живеят толкова моряци, колкото и рибари, дори повече. Въпреки големите съкращения в армията структурата на електората си остава същата: за когото гласува Камчатската флотилия от Тихоокеанския флот, той печели изборите.
Както може да се очаква в един крайбрежен град, навсякъде преобладават черният и тъмносиният цвят: моряшки якета и куртки, плетени шапки. Единственото, което липсва, е легендарната елегантност на флота. Якетата са поизносени, куртките — избелели от пране, а шапките — поразръфани.
Алексей Дикий е командир на ядрената подводница „Вилючинск“. Той принадлежи към елита на нашия флот, както и плавателният съд, който е част от Камчатската флотилия.
Дикий получил изключително добро образование в Ленинград — днешния Санкт Петербург — и след това направил блестяща кариера на талантлив офицер. До 34-годишна възраст вече бил висококвалифициран подвоничар. Според международния пазар на военния труд всеки месец служба увеличавал цената му с хиляди долари. Само че днес капитан първи ранг Алексей Дикий влачи мизерно съществувание, просто няма как да го кажа по друг начин. Живее в ужасно военно общежитие с олющени коридори, полуразрушено и мрачно. Всеки, който е могъл да се измъкне от това място, го е направил, върнал се е на „континента“ и захвърлил военната кариера на вятъра. Прозорците на многобройните необитаеми апартаменти сега са тъмни. Тук царят студ, глад и неприветливост. Хората бягат най-вече от бедността. Капитан Дикий ми казва, че когато времето е хубаво, с другите офицери ходят да ловят риба, за да могат да сложат на масата прилично ядене.
На масата в кухнята е сложил това, с което майката Родина му се е отплатила за безупречната и вярна служба. В един армейски чаршаф Дикий току-що е донесъл месечния си капитански порцион. Той се състои от два пакета пресен грах, два килограма черно брашно и ориз в хартиени пакети, две от най-евтините консерви грах, две консерви тихоокеанска херинга и бутилка олио.