На моята разходка из „Вилючинск“ присъстваше и най-важният човек в региона — вицеадмиралът на Камчатка и командир на група „Североизток“ Валерий Дорогин. Скоро след това Дорогин щеше да приключи с военната си кариера и да стане депутат в Държавната Дума. Офицерите говорят откровено дори в негово присъствие и не се притесняват от високия му чин. Не усещам да оказва йерархичен натиск или да издига бариерите на поста си, както обикновено се случва в армейска обстановка.
До голяма степен това е така, защото Дорогин също е част от Рибачие. Офицерите и техният командир не могат да скрият нищо един от друг. Дорогин служи тук, в това затворено флотско градче, от почти двайсет години. Дълго време също като Дикий е командвал ядрена подводница. Сега по-големият му син Денис Дорогин също служи в Рибачие. Както всички останали вицеадмиралът ходи сутрин пеша до кея. И като тях вижда разпада. И той няма никакви други средства за прехрана и чака някой приятел да го покани на гости, за да си „отяде“.
Групата „Североизток“, към която принадлежи Камчатка заедно с Чукотка и Магаданска област, е съставена пак благодарение на строгите икономии. Подобно формирование е съществувало преди революцията от 1917 г. и после при управлението на болшевиките чак до 30-те години на миналия век.
Във всяка група неизбежно доминира един род войски. В Камчатка, местонахождението на ядрения щит, както може да се предположи, доминират подводниците и на това се дължи високият пост на вицеадмирала. Но под негово командване се намират също така пехота, брегова охрана, авиация и противовъздушна отбрана. Отначало е имало известен ропот и недоволство, но после всичко се успокоило. И до голяма степен това се дължало на влиянието на Дорогин. В Камчатка той е легенда.
Вицеадмиралът е прекарал 33 години във флота. Целият му стаж наброява 48 години заради службата на подводница. Но легендата „Дорогин“ не се основава на военното му минало, а на настоящето. Живее в Петропавловск-Камчатский. Доскоро месечната му заплата като офицер, отговарящ за огромна територия и втори по ранг след губернаторите на три големи руски провинции, е била 3600 рубли, или малко над 100 долара.
Всъщност заедно с пенсията, която той отдавна е изплатил с активна служба, е получавал малко под 5000 рубли на месец. За сравнение шофьор от градския транспорт в Петропавловск-Камчатский взима 6000 рубли на месец.
Дорогин живее във ведомствен апартамент на улица „Морска“ при абсолютно същите условия като останалите офицери. Няма топла вода, студено е, става течение и е неуютно.
— Защо не си купите поне обикновен бойлер?
— Нямаме пари. Ако намерим, ще си купим.
Дорогин държи най-много на репутацията си. Живее аскетично. Апартаментът му не е гол, но никак не отива на един адмирал. Най-ценните вещи са събрани в кабинета му. Там има морски сувенири от излязъл от строя кораб, който някога служел в руския Далечен изток. Голямата му любов е морската история.
— Ами вилата ви? Би трябвало да имате вила. Всеки адмирал в Русия има.
— Имам, разбира се — отвръща Дорогин. — И то каква вила. О, боже! Утре ще отидем да я видите, иначе няма да ми повярвате.
Утрешният ден идва и аз виждам парче земя, засадено с картофи и краставици в покрайнините на Петропавловск-Камчатский. Зеленчуците изхранват семейството на адмирала през зимата. Насред градината върху тухли е поставен стар железопътен вагон, все пак това е място за работа. Ако го сравним с московските представи за стандарта на живот на един висш военен, си е истински позор.
Както видяхме, Камчатка не е Москва. Всички тук са много по-открити и добронамерени. Група рибари ми подаряват торба риба, която току-що са наловили. Давам я на Галина, съпругата на вицеадмирала, и се чувствам малко неудобно, защото съм сигурна, че на жената на главнокомандващия на Камчатка сигурно й носят тонове риба, а аз няма къде да я приготвя.
За моя огромна изненада Галина ми благодари сърдечно и избухва в сълзи. В своята бедност тя вижда рибата като истинско богатство. Приготвя вечеря и може да покани гости, дори консервира част от улова за по-късно. И за нейно щастие в някои от рибите има червен хайвер.
Галина Дорогина ми разказва, че макар през целия си живот съпругите на висшите офицери да са живели на полуострова, те са видели много малко от екзотичната Камчатка.
— Дните ни са преминали в учения и мисии, кратки събирания и дълги раздели — казва тя.