Галина не съжалява за нищо — нито дори за годините, които на някого може да се сторят пропилени.
— Истината е, че нищо не се е променило съществено за офицерските жени. И преди 20 години живеехме на студено и бяхме гладни, на мен ми се налагаше да се редя на опашки по цели дни за дузина яйца и там ми записваха поредния номер на ръката. Единствената разлика е, че сега нямаме абсолютно никакви пари. В магазините има яйца, но офицерите няма с какво да си ги купят.
Разсъжденията на вицеадмирала са идеологически мишмаш, амалгама от комунистически и капиталистически идеи. Това вероятно може да се очаква от човек, прекарал почти целия си живот при съветския режим, бивш комсомолец и член на комунистическата партия, който сега живее в новите реалности на свободния пазар. От моя гледна точка идеите му са старомодни. Овехтяла идеология, която загуби валидността си след разпадането на СССР. Но пък адмиралът напълно разбира демократичните стремежи и тяхната необходимост.
Към кой от двата идеологически полюса го тегли сърцето и в кое измерение се чувства най-добре? Не е лесно да се определи, но решавам да опитам.
Дорогин е отговорен за всичко в Камчатка — от подводниците до състоянието на военния музей. Ето само един епизод от живота му.
Двайсет и втора Чапаевска моторизирана дивизия също е част от група Североизток. Дивизията носи това име, защото е основана в Поволжието през 1918 г. от Василий Чапаев, легендарния герой от Гражданската война. Но тук се е била неговата приятелка болшевичката Анка, главна героиня в много руски вицове.
След Втората световна война дивизията на Чапаев е предислоцирана в Далечния изток и днес е в Камчатка. Известна е с това, че в нейната първа рота се пази койка за Владимир Илич Ленин, лидера на световния пролетариат. През 1922 г. Ленин е обявен за почетен воин на Червената армия в същата тази дивизия и му е зачислено легло. От 1922 г. където и да пратят дивизията, тя неизменно пренася леглото на Ленин заедно с останалото оборудване. Дори и днес то се радва на видно място в казармите. Спретнато оправено е, а на стените край него е подреден Ленински кът с картини по темата „Добрият ученик Володя“. Всички тези предмети са описани в инвентарна книга, която се съхранява на тайно място в дивизията.
Командирът на Първа Ленинска рота капитан Игор Шаповал, 26-годишен, смята, че духът на Ленин държи във форма войниците му.
— Сериозно ли говорите?
— Да. Виждат спретнато оправеното легло и се опитват да му подражават.
Смятам това за смешно, но после виждам, че вицеадмирал Дорогин вярва не по-малко от капитан Шаповал във високата идеологическа роля на леглото на Ленин.
— Новобранците отначало го смятат за странно, но после започват да го уважават — казва Дорогин. — Когато в Москва победи демокрацията, тук имаше опити да махнат леглото на Ленин, но успяхме да го спасим. И все пак едва ли попада в същата категория като монумента на Дзерджински на Лубянка.
Дорогин не вярва в промяната заради самата промяна. Историята е това, което е, и не трябва много ум, за да унищожиш паметника на основателя на болшевишката тайна полиция. Той също така смята, че щом Ленинският кът е създаден със специално решение на съвета на народните комисари, трябва поне директива от правителството на Русия, подписана от премиера, за да бъде махнато леглото и пратено за вторични суровини.
Говорим си чий пример трябва да бъдат призовани да следват днес воините в Камчатка. Настоящият командир на дивизията подполковник Валерий Олейников казва недвусмислено:
— Примерът на тези, които се биха в Чечня и Афганистан.
Предишният командир на Ленинската рота наистина се е бил в Чечня. Лейтенант Юрий Бучнев е удостоен със званието „Герой на Русия“ за участието си в битките в Грозни. Продължаваме разговора за примера и аз изказвам мнение, че едва ли е добра идея войниците да се учат от ставащото в Чечня. Дорогин се изключва от дискусията, което и би трябвало да направи като висш офицер. Той служи на родината си и по принцип политическите му възгледи не би трябвало да интересуват никого. Но има огромно желание да говори за бъдещето. Идеологията е едно, а икономиите в армията — съвсем друго. Офицерите се чувстват като върху барутен погреб.
— Очакваме всеки момент държавата да изхвърли на улицата тези, които са й служили вярно — коментира Александър Шевченко, началник щаб на дивизията. Другите офицери, включително и Дорогин, се съгласяват. Нито един от военнослужещите, за които е вероятно да бъдат уволнени, няма гражданска специалност, сравнима с чина и статуса му в армията. И разбира се, няма да има къде да живеят. Ако се наложи да напуснат войската, губят домовете си, защото в момента живеят във ведомствени апартаменти. Игор Шаповал е инженер по поддръжката на бойни машини. Владее студената обработка на метала, затова след уволнението си би могъл да стане тракторен механик или ключар. Шевченко вече има опит в цивилния живот. Две от трите години, през които е учил в Артилерийската академия в Москва, работил като пазач в цветарски магазин, като е покривал 24-те часа от денонощието на смени с още трима колеги.