Сиражди, Яха и техните приятели
Само луд би могъл да завижда на живеещите днес в Русия чеченци. През изминалите години положението им беше незавидно, но след „Норд-Ост“ расистката машина на държавното възмездие се задвижи с пълна сила. Расистките атаки и прочиствания, надзиравани от полицията, стават все по-чести. Човешки животи се съсипват за един миг, хората губят домовете, работата и общественото си положение, и то само по една причина — че са чеченци. Животът им в Москва и другите големи градове е нетърпим: подхвърлят им наркотици и оръжия и веднага ги хвърлят за няколко години в затвора. Съвсем открито ги превръщат в парии. И те се оказват в задънена улица, от която не знаят как да се измъкнат. Никой не е пощаден, без значение от възрастта му.
— Когато започнаха да говорят на чеченски и прекъснаха второто действие, осъзнах, че положението е сериозно и че ще стане още по-лошо, Някак си ми стана ясно веднага. — Яха Несерхаева е 43-годишна московчанка, икономист по професия. Тя е чеченка, родена е в Грозни, но се преселила отдавна в столицата. На 23 октомври отишла да гледа „Норд-Ост“. Приятелката й Галя, с която се познават от години, е от северния руски град Ухта. Тя купила билетите за 13 ред. Яха не обичала много мюзикълите, но Галя я убедила да дойде.
— Каза ли им, че си чеченка?
— Не. Бях изплашена. Не знаех дали е по-добре да им кажа, или да си премълча. Можеха да ме застрелят, защото съм чеченка, а ходя на мюзикъл.
Яха не видяла газа, въпреки че много от заложниците забелязали белите облаци във въздуха. От мястото, където седяла, само чула викове „Пуснаха газ!“ и няколко секунди по-късно загубила съзнание.
Свестила се в 13-а болница, в която били закарани много от жертвите, включително и Ирина Фадеева, майката на Ярослав, застреляното момче. На Яха й било зле. Нямала никаква представа какво се случва. Скоро при нея се появил следовател.
— Попита ме за името и фамилията, къде живея, къде съм родена и какво съм правила на „Норд-Ост“. После дойдоха две жени, взеха ми отпечатъци от пръстите и ми прибраха дрехите са изследвания. Вечерта следователят се върна и ми каза: „Имам лоши новини за вас.“ Първото нещо, което си помислих, беше, че приятелката ми, с която бях отишла на мюзикъла, е починала, но той каза: „Арестувам ви като съучастник на терористите.“ Бях в шок, но станах и тръгнах след следователя, както си бях болничните чехли и нощницата. Първо останах два дни в 20-а болница (охранявана със специален режим), където никой не ме попита нищо и не ме лекуваха. Всъщност през цялото време никой не ми оказа медицинска помощ. В края на втория ден следователят пак дойде. Снимаха ме и записаха гласа ми. След няколко минути ми донесоха палто и чифт мъжки боти, сложиха ми белезници и ми казаха: „Имате нужда от лечение в друга болница.“ Качиха ме в полицейска кола, закараха ме в прокуратурата, където останах около десет минути, а след това ме отведоха в затвора Мариино (женски строго охраняван затвор в Москва). И ето ме — с три номера по-големи боти, обути на босо, в мръсно мъжко палто, немита и несресана от седмица. Затвориха ме в килия и всички жени надзирателки се обръщаха към мен с „Ей, чумо!“.
— Често ли те разпитваха, докато беше в ареста?
— Изобщо не ме разпитваха. Само седях вътре и не спирах да моля надзирателката за среща със следователя.
Яха говори тихо, бавно и без емоция. Присъствието й едва се усеща. Има изражение на мъртвец, зениците й са разширени, а погледът — втренчен, мускулите й са като сковани. От снимката в паспорта й ме гледа съвсем друг човек, красива и горда жена.
Яха понякога се опитва да се усмихне, но сякаш за двете седмици, прекарани в затвора, е забравила как се прави това. Мислила си, че с нея е свършено и нещо не може да я спаси. Положението било възможно най-лошо. Само полицаите, който я транспортирали от 20-а болница, й казали нещо за бъдещето й. Те я информирали, че „ще отговаря за всички“, тъй като останалите терористи са унищожени и тя е единствената оцеляла.
Но както обикновено става в мюзикълите, историята на Яха имала щастлив край.
Приятелите й се обединили и бързо наели адвокат, който по чудо успял да проникне през привидно непробиваемата стена, заобикаляща Яха Несерхаева. След десет дни я пуснали от затвора. Изненадващо, но въпреки расисткото време, разследващите прокурори, работещи по случая „Норд-Ост“, след като не открили нищо, което да уличава Яха, постъпили почтено. Не се опитали да я натопят. Не скалъпили обвинение, не подхвърлили улики, не я унижавали. Не се опитали да си отмъстят на една чеченска жена само заради произхода й. Това в днешни дни е голямо събитие.