— Ето те и теб — повторил той и седнал до нея, надявайки се да не се издаде. — Ъ-ъ… как вървят нещата? — Замълчал, защото тя изглеждала все тъй особена. — Получих брошката — продължил след малко.
— Така ли?
— Да. Аз, такова… помислих, че може би ще ти е приятно да си я сложиш… затова отидох да я взема.
— Радвам се, че е пристигнала без премеждия… Бинго!
И погледнала мрачно пред себе си. Опасенията на съпруга й нараснали. Вече определено предчувствал най-страшното. Накисването било неизбежно. Взел ръката й в своята и я стиснал. Може би това щяло да помогне, решил той. Човек никога не знае.
— Бинго — продължила жена му. — Нали си обещахме да бъдем пределно искрени един към друг?
— Да — облизал Бинго устни и се зачудил докъде може да стигне мъжкото изтъпяване по време на медения месец.
— Много бих се разстроила, ако науча, че криеш нещо от мен. Това би ме направило дълбоко нещастна.
— Да.
— Затова нали ще ми кажеш, ако си играл комар? Нали?
Бинго си поел дълбоко въздух. От това банкнотите зашумолели по цялото му тяло, но какво да се прави. Имал нужда от въздух. Пък и нямало вече значение, дори да шумолят като широколистна гора при силен вятър. Той се опитал да си спомни онези начални фрази, които бил съчинил наум още в Казиното.
— Виж какво, миличко — започнал той.
— Затова съм длъжна да ти призная, че току-що извърших една голяма глупост — продължила госпожа Бинго. — Като влязох тук, отидох до онази маса да позяпам играта и изведнъж нещо ми стана…
Бинго изпръхтял гръмко и ехото отекнало из целия Клуб.
— Да не си заложила!
— За десет минути загубих повече от двеста лири… Ах, Бинго, можеш ли да ми простиш?
Бинго все още държал ръката й, тъй като много разчитал на успокоителния й ефект по време на речта, която бил съчинил в главата си. Затова я стиснал с много обич. Но не веднага, защото в продължение на може би половин минута се усещал тъй отпаднал, че не бил в състояние да стисне и зрънце грозде.
— Хайде, хайде, успокой се.
— Ах, Бинго!
— Успокой се, миличко.
— Наистина ли ми прощаваш?
— Разбира се, разбира се.
— Ах, Бинго! — възкликнала повторно госпожа Бинго и очичките й светнали като звездички, при това мокри звездички. — Като тебе няма втори на света!
— Мислиш ли?
— Напомняш ми за едновремешните рицари. Повечето съпрузи…
— Да, но аз разбирам какво значи внезапен импулс. Не че на мен самия ми се е случвало, но го разбирам. Така че точка по въпроса. Боже мой какво са две стотачки, щом са ти доставили малко удоволствие!
Чувствата почти го задушавали и настойчиво молели да ги пусне на воля. Идело му да крещи от радост, но било изключено — крупиетата, щели да се възпротивят. Идело му да извика три пъти „ура“, но барманът едва ли би останал доволен. Идело му да пее, но не можел — клиентите щели да се оплачат.
Погледът му се спрял на бутилката с вино.
— А! — извикал той. — Миличко!
— Да, миличко?
— Гледай, миличко! Слагам бутилката ей така. И после, като запазвам пълно равновесие…