— От три години, Ваша Милост — тихо отговори Ю Кан.
Съдията вдигна вежди и отбеляза:
— Древните са казали, че когато съюзът между двама млади е бил благословен, в интерес на всички заинтересовани е бракът да се сключи веднага щом двойката достигне пълнолетие.
Ю Кан се изчерви и бързо каза:
— Старият господин Ляо е много привързан към дъщеря си, Ваша Милост, и, изглежда, не му се иска да се раздели с нея. Колкото до моите родители, те живеят далеч на юг и затова помолиха почитаемия Чу Даюан да действува от тяхно име по всички въпроси, които ме засягат. Аз живея в имението на господин Чу, откакто съм дошъл тук, и той, съвсем естествено, се страхува, че ако създам свое собствено домакинство, няма да може да разполага с мене през цялото време. Господин Чу винаги ми е бил като баща, Ваша Милост, и аз не се осмелявах да настоявам за неговото съгласие за ранен брак.
Съдията не каза нищо по този въпрос. Вместо това попита:
— Според вас какво се е случило с Лиенфан?
— Не зная! — проплака младежът. — През цялото време мисля и мисля… Така се страхувам…
Съдията се загледа мълчаливо в Ю Кан, който седеше и чупеше ръце, а по бузите му се стичаха сълзи.
— Страхувате се, че тя е забягнала с друг мъж, така ли? — внезапно попита Ди.
Ю Кан вдигна поглед, засмя се през сълзи и каза:
— Не, Ваша Милост, това е напълно изключено! Лиенфан и таен любовник! Не, поне в това съм сигурен, Ваша Милост!
— В такъв случай — бавно каза съдията — имам лоша новина за вас, Ю Кан. Няколко дни преди изчезването й тя е била видяна да излиза от една къща за тайни срещи на пазара заедно с някакъв млад мъж.
Лицето на Ю Кан стана пепеляво. Той погледна към съдията с широко отворени очи, сякаш виждаше дух, после изведнъж изхлипа:
— Тайната ни е разкрита! Аз съм загубен!
И цял се разтърси от конвулсивни ридания.
По знак на съдията Хун му предложи чаша чай. Младежът го изгълта жадно, после каза с по-спокоен глас:
— Ваша Милост, Лиенфан се е самоубила и аз съм виновен за смъртта й!
Съдията се облегна на стола си и като поглаждаше бавно брада, каза:
— Изяснете се, Ю Кан!
Младежът с усилие овладя вълнението си. После започна:
— Един ден, преди около шест седмици, Лиенфан дойде в резиденцията на Чу с гувернантката си, за да предаде някакво съобщение, изпратено от майка й до Първата жена на господин Чу. Точно тогава Първата жена на господин Чу се къпеше и те трябваше да почакат. Лиенфан отиде да се поразходи в една от градините и аз я срещнах там. Моята стая се намира в тази част на двора. Предумах я да влезе вътре с мене… След това си уредихме няколко тайни срещи в онази къща на пазара. Една стара приятелка на гувернантката й държи магазин наблизо и възрастната дама нямаше нищо против Лиенфан да разглежда уличните сергии самичка, докато тя и другата старица водят безконечните си разговори. Там се срещнахме за последен път два дни преди изчезването на Лиенфан.
— Значи, вие сте били човекът, когото са видели да излиза от онази къща! — прекъсна го съдията.
— Да, Ваша Милост — отговори Ю Кан с отчаян глас. — Аз бях. Този ден Лиенфан ми каза, че може би е бременна. Беше като обезумяла, защото сега срамното ни поведение щеше да бъде разкрито. Аз също бях вцепенен от ужас, защото знаех, че баща й сигурно ще я изхвърли от къщата си, а аз ще изпадна в немилост пред господин Чу и той ще ме върне обратно при родителите ми. Обещах й да направя всичко възможно, за да изпрося съгласието на господин Чу за бърза сватба, а Лиенфан каза, че тя ще помоли за същото баща си. Още вечерта говорих с господаря си, но той се разгневи и ме нарече неблагодарен мошеник. Написах тайна бележка до Лиенфан, в която настоявах да направи всичко възможно, за да накара баща си да се съгласи. Но очевидно и господин Ляо е отказал. Бедното момиче сигурно се е отчаяло и се е самоубило, като е скочило в някой кладенец. И аз, злощастният клетник, да, аз съм виновен за смъртта й.
Младежът се обля в сълзи. След известно време каза със съкрушен глас:
— Тайната ми ме смазваше през последните дни, всеки момент очаквах да чуя, че тялото й е намерено… После дойде този ужасен човек, Йе Тай, и каза, че знае за срещата ми с Лиенфан в моята стая. Дадох му пари, но той всеки път искаше още и още! Днес пак дойде и…
— А как се е случило така, че Йе Тай да разкрие тайната ви? — прекъсна го съдията.
— Изглежда — отговори Ю Кан, — че една стара слугиня на име Лиу ни е шпионирала. Навремето тя е служила в семейство Йе като дойка на Йе Тай. Веднъж двамата стояха и бъбреха в коридора пред библиотеката на Чу и тогава му е казала какво е видяла. Йе Тай чакаше господаря, за да разговарят по някаква търговска сделка. Увери ме, че старицата му е обещала да не казва на никого другиго.