Като удари отново с чукчето си по масата, съдията продължи:
— Сега преминавам към делото „Йе срещу Пан“. Той направи знак на началника на стражниците да доведе Пан Фън пред съдийската маса, после каза:
— Писарят ще прочете два записа на показания, отнасящи се до действията на Пан Фън.
Старши писарят стана и прочете първо показанията на двамата войници, после доклада на стражниците, изпратени да извършат разследване в Селото на петте овена.
Съдията обяви:
— Тези показания потвърждават, че Пан Фън е казал истината за действията си на петнадесети и шестнадесети. Освен това съдът е на мнение, че ако той действително беше убил жена си, положително не би заминал за два дни от града, без да укрие поне временно мъртвото тяло. Поради всичко това съдът не намира достатъчно основания да продължи делото, заведено срещу Пан Фън. Нека обвинителят каже дали е в състояние да приведе нови доказателства срещу обвиняемия, или желае да оттегли жалбата си!
— Покорният ви слуга — бързо каза Йе Пин — желае да оттегли обвинението си. Той смирено се извинява за прибързаната си постъпка, причина за която бе само ужасната смърт на сестра му. В случая той говори и от името на брат си Йе Тай.
— Това ще бъде записано — рече съдията. Като се наведе напред и огледа хората пред съдийската маса, той попита: — А защо днес Йе Тай го няма в съда?
— Ваша Милост — каза Йе Пин, — не мога да разбера какво се е случило с брат ми! Излезе вчера, след като обядвахме, и оттогава не се е прибирал!
— Често ли се случва брат ви да не се прибере цяла нощ? — запита съдията.
— Никога, Ваша Милост! — отвърна Йе Пин, явно обезпокоен. — Често се връща късно, но винаги спи у дома!
Съдията каза намръщено:
— Когато се върне, кажете му незабавно да се яви в трибунала! Той трябва лично да потвърди, че оттегля обвинението си срещу Пан Фън!
Ди удари с чукчето си и обяви:
— Пан Фън е свободен. Трибуналът ще продължи издирването на убиеца на жена му.
Пан Фън удари няколко пъти чело о пода, за да изрази благодарността си. Когато стана, Йе Пин бързо се приближи до него и започна да му се извинява.
Съдията заповяда на началника на стражниците да доведе собственика на бордея, двамата сводници и двете проститутки. Той връчи на жените анулираните разписки и им каза, че са свободни. После осъди собственика на бордея и двамата сводници да лежат три месеца в затвора и да бъдат освободени след бой с пръчки. Тримата мъже започнаха шумно да протестират. Най-много викаше собственикът на бордея, който разбираше, че нараненият му гръб ще зарасне, но ще му бъде трудно да спечели отново парите, похарчени за купуването на двете снажни девойки. Докато стражниците го влачеха към затвора, съдията каза на двете проститутки, че могат да работят в кухнята на трибунала до заминаването на военния конвой, който щеше да ги отведе обратно в родното им място.
Двете жени се простряха пред съдийската маса и изразиха благодарността си с просълзени очи.
Съдията закри заседанието и нареди на Хун да повика Чу Даюан в личния му кабинет.
Седнал зад писалището си, Ди направи знак с ръка на Чу да се настани в едно от креслата. Четиримата му помощници заеха обичайните си места на табуретките отсреща. Известно време всички мълчаха опечалено. Един слуга поднесе чай. После съдията заговори:
— Снощи умишлено не продължих разискванията около убийството на учителя Лан, защото исках първо да узная резултата от аутопсията и да се посъветвам с тук присъствуващия господин Чу, който познава учителя от много дълго време.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да изправя пред правосъдието злодея, убил Лан Таокуй! — избухна Чу Даюан. — Той беше най-добрият атлет, когото някога съм познавал! Ваша Милост има ли някаква представа кой може да е извършил това гнусно дело?
— Убиецът — каза съдията — е бил млад татарин или поне човек, преоблечен в татарски дрехи.
Хун хвърли бърз поглед към Тао Ган, после рече:
— Премисляхме, Ваша Милост, защо пък точно този младеж трябва да е убил учителя Лан. В края на краищата в списъка на Ма Жун и Цяо Тай са записани повече от шестдесет души, излезли от банята!
— Но никой от тях — каза съдията — не би могъл да влезе и излезе от кабината на учителя Лан незабелязан. Убиецът обаче е знаел, че служителите в банята носят черни дрехи от непромокаем плат, които приличат на татарските. Той е влязъл в банята заедно с трима младежи. В преддверието не е предал дървеното си номерче, а е продължил по коридора, придавайки си вид на служител. Спомнете си — парата там е толкова гъста, че не дава възможност да се разгледат добре стоящите наоколо. Той се е вмъкнал в кабината на Лан, поставил е цвета с отровата в чаената чаша и отново е излязъл. Напуснал е банята вероятно през служебния изход.