— Слушам те, сине мой — машинално заговори свещенослужителят. — Какво те води насам?
— Трябва да видя Холсп — направо поиска Дуайър.
Соргвой зяпна от удивление.
— Рас! Какво правите на Елдрин? Бях уверен, че вие…
— Махни се от пътя ми! — грубо викна Дуайър, блъсна жреца и се втурна във вътрешността на храма.
Намери Лугаур Холсп в Залата за посвещаване. Миг-два постоя неподвижен на прага, наблюдавайки какво прави Холсп. Жрецът стоеше на колене и нечуто се молеше. Върху бледото му безплътно лице имаше маска на дълбоко благочестие.
— Стига, Холсп! — Дуайър пръв наруши тишината. — Можете да станете. Искам да говоря с вас.
Лугаур трепна уплашено и рязко се обърна към него.
— Кой е? Рас?…
Той инстинктивно се отдръпна, и без това твърдото му лице сякаш се вкамени от омраза. Дуайър знаеше, че вътре в храма никой от жреците няма да посмее да носи оръжие. Разбира се, той нямаше особено доверие на Лугаур, но някои забрани му се струваха ненарушими.
— Да, аз съм, Рас Дуайър. Зная, че сте убедили всички, че съм мъртъв.
— Вие изчезнахте, сине на великия Вайл Дуайър. А аз трябваше да отговарям на всички въпроси. Какво ми оставаше да правя?
— Да кажете честно на всички, че избягах след неуспешния ви опит да изтръгнете със сила тайната на Чука от мен. Не, естествено никога не бихте могли да го кажете, Лугаур. Затова сте обявили, че съм мъртъв.
— Къде бяхте?
— На Дикран. Помагах да свалят тамошния имперски Проконсул. А после узнахме, че и вие тук, на Елдрин, си имате собствена малка революция.
Холсп зловещо се усмихна.
— Да, с помощта на Чука ние изгонихме от нашата планета Проконсул Даруъл. Това беше славна победа.
Дуайър отмина думите му без никакво внимание.
— На Чука? — повтори. — Вие сте намерили Чука веднага след моето… ъ-ъ… заминаване? Толкова бързо? Хайде, разкажете ми за него, Лугаур. Къде беше скрит? Какво представлява?
— Това са свещени тайни — изхриптя отчаяно Холсп.
— Много добре го знам. Само че силно се съмнявам, че притежавате Чука, Лугаур. Струва ми се, че сте прибягнал до потресаващ блъф и сте привлякъл на своя страна народа на Елдрин, призовавайки го да въстане срещу Даруъл. Но за тази цел изобщо не ви е бил необходим Чукът. Даруъл беше нерешителен и слабоволев управител и за да се изхвърли, беше достатъчна само една организирана атака.
Холсп тревожно гледаше юношата, а той непредпазливо продължаваше да говори:
— Досещате ли се защо съм убеден, че не притежавате Чука, Лугаур? Защото Чукът не е просто оръжие, а толкова могъщо, че с негова помощ може да се смаже мощта на Империята. Ако действително го притежавахте, нямаше да се задоволите с обикновено предателство само за десет процента от годишните данъци на Елдрин!
Като че ли кръвта съвсем се смъкна от и без това бледото лице на Холсп.
— Как успяхте да узнаете това? — хрипкаво прошепна той, а сетне, без да чака отговор, вдигна кадилницата и я хвърли по главата на Дуайър.
Но той беше готов за такъв обрат. Пъргаво отскочи встрани и инкрустираната с диаманти кадилница се разби на късчета от удара в стената само на половин метър от главата му. Парченца от керамичните плочки се посипаха по пода.
Сякаш задействан от скрита пружина, Холсп се нахвърли върху Рас.
И тази атака не го завари неподготвен. Той беше поне трийсетина сантиметра по-висок от Върховния жрец и с двайсет килограма по-тежък. За миг неистовото нападение на Холсп го накара да отстъпи крачка назад. Усети с гърба си студената стена на храма, сетне серия от удари се изсипа по корема му. Очите на Върховния жрец искряха бясно.
Внезапно Холсп се откъсна от Дуайър и направи мълниеносен пирует. Когато отново се оказа с лице към него, в ръката му проблесна нож.
— Оръжие? В храма? — изуми се Дуайър. — Сега ми е ясно, че за вас няма нищо свято.
Той предпазливо направи крачка напред, за миг двамата смъртни врагове сякаш застинаха.
Сетне Холсп вдигна ножа. Дуайър рязко замахна с дясната си ръка, хвана противника си за китката, след това със сила отмести ръката му, като продължаваше да стиска китката. Костите на Холсп изхрущяха, разяреното му лице се изкриви, но той не изпусна ножа.
На Дуайър не му оставаше нищо друго, освен да избие ножа от ръката на Върховния жрец и да го притисне с тялото си. За пръв път по лицето на Холсп се появи страх.
— Чух разговора ви с Императора — думите на Дуайър звучаха като присъда. — Вие предадохте Елдрин, нали така? За десет процента, Лугаур! За десет процента!
Дуайър вдигна ножа от пода.
— В храма? — невярвайки на очите си, изхриптя Холсп. — Ще ме убиете тук?