— Незнаещо прегради оръдие, капитан Мило, плюс непреодолим силов екран в мащабите на цялата планета — това е Чукът на Елдрин — обясни Дуайър. — Ето с какво разполагахме за в случай на нужда. Изчаквахме момента, когато ще го използваме, когато ще назрее времето да съкрушим Империята!
Още веднъж натисна спусъка. Блесна мълния и когато небето над Елдрин се проясни, незасегнат остана само флагманът на Имперската ескадра „Несравнимият“.
— Предаваме се! Предаваме се! — закрещя по радиото Мило. — Елдрин, спрете! Предаваме се!
— Молбата ви е удовлетворена — съгласи се Дуайър. — Заповядвам ви, Мило, да се върнете при Императора и да му разкажете какво се случи днес на Елдрин. Вървете, проявявам милост към вас и ще ви запазя.
На капитан Мило не му трябваха по-нататъшни заповеди. Огромният флагман, единственият оцелял кораб от цялата ескадра на надменната Империя, тутакси включи фотонните си двигатели, зави и се устреми към Дервонар.
Щом звездолетът изчезна от небосвода на Елдрин, Дуайър се обърна към заобикалящите го свещенослужители:
— Бързо при радиостанциите! Новината за тази победа трябва незабавно да стигне до всяка планета на Империята. Тази нощ е моментът, в който ние се опълчваме срещу господството на самия Император Дервон.
Той млъкна и изтри потта от челото си. Лицето му разцъфна в усмивка — Чукът функционираше нормално, системата за прицел беше много точна. Древното оръдие, бездействало толкова години, стана идеален канал за могъщата сила, която се съдържаше в Чука.
Броня и оръжие. С помощта на тази комбинация Дуайър би могъл да стане единствен господар на цялата Галактика. Но той нямаше никакво желание да основава нова Империя.
— Съобщение от Дикран — прекъсна мислите му един свещенослужител. — От някой си Блайр Марш. Изпраща ви поздрави и информира, че тази нощ срещу Императора са се вдигнали повече от три хиляди планети.
— Предайте му моята благодарност — отговори Дуайър и пак излезе на балкона. Долу се бяха събрали няколко хиляди граждани.
— Ще мине съвсем малко време — извика високо той — и от нашата система ще тръгне кораб с Чука на Елдрин на борда си. Няма сила, която да му противостои, ето защо той самичък ще унищожи целия Имперски флот. Тази нощ Империята ще рухне и върху нейните развалини ще се появят десетки хиляди независими светове.
— Дуайър! — ревеше тълпата. — Чукът! Дуайър! Чукът! Часът настана!
Не е много приятно да станеш свидетел на загиването на Империя, просъществувала три хиляди години, но още по-мъчително бе да бъдеш последният Император на династията.
През нощта, когато стана това, Дервон ХIV седеше съвсем самичък в Тронната зала. Министрите му отдавна бяха мъртви — убиха се един друг в избухналите междуособици. Бунт възникна дори тук, на самия Дервонар.
Императорът гледаше диаграмата, изобразяваща разпространяването на въстанието — от системата Елдрин към планетите от Звездния куп, в който тя влизаше, после пламъкът на въстанието запламтя като яростен пожар по всички съседни звездни купове.
А сетне се прехвърли из цялата Галактика.
Дервон тъжно поклати глава. Империята беше обречена от самото начало, но кой можеше да помисли, че всичко ще свърши именно така! И едва сега той осъзна, че главна движеща сила за краха на Империята станаха собствените му опити да я запази.
Когато му съобщиха за бунта на Дикран, един по-решителен Император може би тутакси щеше да изтрие от картата на Галактиката тези две разбунтували се планети, докато все още съществуваше такава възможност. Но Дервон предпочиташе заобиколните пътища за постигане на целите си. Той много се страхуваше да не би да изгуби подкрепата на цялата останала Галактика, ако си позволи подобно чудовищно злодеяние. И по този начин предостави на Елдрин времето, което му бе необходимо, за да пусне на сцената Чука.
А сега въстанаха всички, всички планети се отцепиха от Империята. Императорът ясно схващаше ситуацията, но въпреки това не можеше да се отърве от усещането, че наблюдава отстрани, че вече нищо не е в състояние да предприеме за спасяването на Империята. Тя рухна под бремето на собствената си чудовищна тежест, почина от естествена смърт в дълбока старост.
Унило наблюдаваше калейдоскопа от чудни картинки, които непрекъснато се сменяха във вътрешността на любимата му играчка. Някъде отдалеч се разнесоха тежки, монотонни удари — бам… бам…
Чукът, помисли той. Все по-близо, почти тук, в тази последна нощ на Империята. Горчиво усмихнат, умиращият Император на вече бездиханната Империя не откъсваше изцъклен поглед от рисунките, появяващи се и изчезващи в дълбините на електронната играчка. Тежко въздъхна и окончателно се примири със случилото се. Подготви се покорно да посрещне своя край, който неумолимо приближаваше с всеки по-силен удар на Чука в угасващото му съзнание.