Дуайър вдигна рамене.
— Със същия успех вие бихте могъл да ми заповядате да убия Императора или да спра Слънцето. Аз не притежавам тайна, която бих могъл да разкрия на вас, Лугаур Холсп.
Холсп кипна от яд. Скочи от резбования трон и удари с юмрук по масата.
— Вие сте упорит извън всякаква мярка! Какво пък, не само слугите на Императора познават изкуството да разпитват.
— Лугаур! Вие какво, полудяхте ли?! — извика Дуайър.
— Не, само съм против откритото неподчинение… Рас, ще разкриете ли тази тайна на законния й пазител?
— Повтарям ви, Лугаур, никога не съм знаел никаква тайна на Чука и не я притежавам и сега.
— Добре — язвително произнесе Холсп. — С клещи ще изтръгнем от теб тази тайна!
Проконсулът Феламон Даруъл изгуби най-добрата част от това утро с досадната работа да съставя отчет до самия Император. Подробно описа инцидента с Дуайър, като подчерта факта, че и най-изкусните палачи на Империята не са успели да изтръгнат желаната тайна. В заключение дълбокомислено отбеляза, че вероятно тези обитатели на Външните светове имат някакви тайни източници на вътрешна сила, на които могат да завиждат мнозина патриоти на Империята.
Като завърши диктуването на отчета, той върна лентата и прослуша думите си. Последните няколко предположения не му харесаха. Те звучаха оскърбително и високомерно. Изтри ги.
Включи отново на запис и завърши така доклада си: „Упоритостта на тези религиозни фанатици не се поддава на описание.“ „Това звучи много по-добре“ — помисли си Проконсулът. Натисна копчето на апарата за получаване на посланието и след миг оттам изскочи мъничко цилиндърче колкото кутре, съдържащо шифрования отчет и готово за изпращане.
Проконсулът сне от полицата миниатюрна кристална капсула, постави вътре цилиндърчето и я запечата. Сетне я пусна в чантата на дипломатическия куриер, който днес щеше да тръгне за Дервонар.
Императорът ще получи пълен отчет по интересуващия го въпрос и Даруъл се надяваше, че ще остане доволен от дейността му и високо ще я оцени.
„Измивам си ръцете“ — помисли той, връщайки се към елегантните стихове на отдавна изчезналата цивилизация.
Колкото повече потъваше в любимото си занятие, постепенно си връщаше толкова желаното от него спокойствие.
Затова пък онези, за които бе предназначена капсулата, изобщо не чувстваха спокойствие. С един гигантски скок през хиперпространството дипломатическият кораб пренесе куриера от Елдрин на Дервонар и малко по-късно същия ден мъничкият кристал беше доставен заедно с три хиляди подобни кристали от три хиляди други проконсули из цялата Галактика в главната оперативна зала на Имперското дипломатическо шифровално бюро.
Цял един час той се търкаля най-отдолу в купа еднакви кристали, докато прилежният чиновник с необходимото за занаята му остро зрение го забеляза и веднага го измъкна с изтръпналите си от дългия работен ден пръсти, защото помнеше заповедта, според която всякакви послания от Елдрин имаха приоритет във висша степен.
Оттам капсулата бързо се издигна по инстанциите, попадайки поред в ръцете на все по-високостоящи бюрократи, и най-сетне стигна до заместник-секретаря на Външните отношения, който я предаде на Секретаря на Външните отношения, а той на свой ред я изпрати на Министъра на Външните граници Корун Ховлек.
Той беше първият сред администраторите, чиято власт беше достатъчна да се запознае със съдържанието на посланието. След като го прочете, незабавно измоли аудиенция при Негово величество Дервон ХIV.
През това време Дервон прослушваше нови музикални инструменти, донесени му от странстващ събирач на музика от планетата Зоастро. Ховлек използва привилегията си да влиза при монарха без предупреждение. Едва влязъл, той беше оглушен от металическото дрънчене, изпълващо тронната зала. Императорът уморено въздъхна и вдигна към него взор, в който нямаше упрек — явно го очакваше.
— Е, Ховлек? Каква криза има сега?
— Пристигна послание от Елдрин, сир. Отчет на вашия Проконсул там.
Ховлек протегна ръка с мемокристала.
— Прослушахте ли го? — нетърпеливо попита Императорът.
— Да, сир.
— Е? Какво казва той?
— Разпитали са Вайл Дуайър — Върховния жрец на тамошния култ към Слънцето. Старецът отказал да разкрие тайната на Чука и умрял от мъченията.
Императорът се намръщи.
— Ама че лош късмет! А какъв е този Чук, за който споменахте?
Ховлек едва се сдържа да не изругае на глас и тактично опресни паметта на Императора. След като го изслуша, Дервон произнесе:
— А, онзи Чук. Е, майната му. Макар че сама по себе си идеята беше отлична. Много жалко, че не успяхме да я осъществим.