Заглоба каза това и отиде в стаята, където двамата есаули сложиха Богун върху една турска софа. После веднага ги изпрати за хляб и паяжина, а когато му донесоха всичко това от помещенията на прислугата, той се зае да превърже младия атаман с цялата опитност, каквато притежаваше по онова време всеки шляхтич и я придобиваше, слепвайки разбити на дуели или по шляхтишките събрания черепи.
— Кажете също на казаците — рече той на есаулите, — че утре атаманът ще бъде здрав като кочан, да не се грижат за него. Че го удариха, удариха го, но и той здравата се би, а утре му е сватбата, макар и без поп. Ако в къщата има избичка, може да си разрешите по нещо. Ето че и раничките са превързани. Сега вървете и оставете атамана на спокойствие.
Есаулите тръгнаха към вратата.
— Но да не изпиете цялата изба — добави пан Заглоба.
И като седна до възглавницата на Богун, вгледа се внимателно в него.
— Е, дяволът няма да те вземе заради тия рани, макар че добре те удариха. Два дена не ще можеш да мръднеш ни ръка, ни крак — мърмореше си той, загледан в бледото лице и затворените очи на казака. — Сабята не е искала да остави без работа палача, защото ти си негова собственост и няма да се отървеш от него. Когато те обесят, дяволът ще направи от тебе кукла за децата си, защото си хубавец. Не, брате, ти пиеш добре, но с мене повече няма да пиеш. Търси си компания между разбойниците, защото виждам, че обичаш да душиш, но аз няма да нападам с тебе нощем шляхтишки имения. Нека палачът ти свети маслото, да ти свети маслото!
Богун простена тихо.
— Ох, стени, охкай! Утре ще охкаш още по-хубаво. Почакай ти, татарска душо, княгиня ти се дощяла, а! Е, не се чудя, момиче като капка, но няма да е за тебе, инак кучета да ядат хитростта ми. По-скоро косми на дланта ми ще пораснат…
Гълчава от смесени гласове достигна от двора до ушите на пан Заглоба.
— Аха, сигурно вече са се докопали до избата — измърмори той. — Напийте се като бръмбари, та да спите добре, а пък аз ще бдя вместо вас, ако и да не зная дали утре ще бъдете доволни от това.
След тия думи Заглоба стана да види дали наистина казаците са завързали вече познанство с княжеската изба и първо премина в трема. Тремът изглеждаше страшно. По средата лежаха вцепенени вече телата на Симеон и Николай, а в ъгъла — трупът на княгинята в седнало положение, свита, както я бяха притискали с колене казаците. Очите й бяха отворени, устата — озъбена. Огънят в камината изпълваше целия трем със слаба светлина, която играеше по локвите кръв; нататък тънеше в мрак. Пан Заглоба се приближи до княгинята, за да види дали не диша още, и сложи ръка върху лицето й, но то беше вече студено. Тогава излезе бързо на двора, защото в трема го обземаше страх. Навън казаците бяха започнали вече да гуляят. Имаше запалени огньове и при тяхната светлина пан Заглоба видя бъчвите с медовина, вино и водка с избито горно дъно. Казаците гребяха от тях като от кладенец и пиеха на провала. Други, загрети вече от питиетата, тичаха подир младите прислужнички, а те изплашено се бореха или бягаха слепешката, като скачаха през огъня; някои с гръмлив смях и крясъци се оставяха да ги хващат и влачат към бъчвите или огнищата, край които танцуваха казачок. Молойците се хвърляха като обезумели да приклякат, а пред тях момичетата ситнеха, ту изскачаха напред, ту се дръпваха пред буйните движения на танцьорите. Зрителите удряха в тенекиени канчета или пееха. Викове „уха“ се носеха все по-силно, заедно с кучешки лай, цвилене на коне и рев на волове, които се колеха за пиршеството. Навътре около огнищата се виждаха да стоят селяни от Розлоги, които при звука на гърмежите и виковете бяха дотърчали вкупом от селото, за да видят какво става. Те не мислеха да бранят князете, понеже в селото мразеха рода Курцевич; затова само гледаха развилнелите се казаци, като се побутваха с лакти, шушукаха си и все повече се приближаваха към бъчвите с водка и медовина. Оргията ставаше все по-креслива, пиянството се засилваше, казаците не гребяха от бъчвите с канчета, а потапяха в тях главите си до шия и обливаха с водка и медовина танцуващите момичета; лицата горяха, от главите се вдигаше пара; някои вече се олюляваха на краката си. Пан Заглоба застана пред вратата на къщата, погледна запилите се, после се загледа в небето.
— Нощта е хубава, но беззвездна! — измърмори той. — Когато луната залезе, дори да бръкнеш на човек в очите…
Каза това и слезе бавно към бъчвите и запилите се молойци.
— Карайте, момчета! — извика той. — Карайте, не си отказвайте нищо. Хайде! Хайде! Зъбите няма да ви изтръпнат. Нищо не струва оня, който не се напие днес за здравето на атамана. Напред към бъчвите! Напред към момичетата! Уха!