— Напред!
Понесоха се като две стрели, пуснати от татарски лък, и само тропотът на конете летеше подир тях. Тъмната степ сякаш бягаше изпод конските крака. Отделни дъбове, които стърчаха тук-таме край пътя, се мяркаха като призраци. Конниците летяха толкова дълго без почивка и отдих, че конете свиха уши и започнаха да пръхтят от умора; бегът им стана тежък и бавен.
— Няма как, трябва да дадем на конете да си отдъхнат — рече дебелият ездач.
А тъкмо тогава и развиделяването започна да пъди нощта от степите. Все по-големи пространства надничаха от мрака, очертаваха се смътно степни тръни, далечни дървета и могили; все повече светлина пропиваше въздуха. Белезникавите блясъци осветиха и лицата на конниците.
Това бяха пан Заглоба и Елена.
— Няма как, трябва да дадем на конете да си отдъхнат — повтори пан Заглоба. — Вчера стигнаха без почивка от Чигирин до Розлоги. Така няма да издържат дълго и ме е страх да не паднат. Как се чувстваш, ваша милост?
Тук пан Заглоба погледна към спътницата си и недочакал отговор, възкликна:
— Разреши ми, ваша милост, да те видя денем. Охо, тия дрехи от братята ли са? Дума да не става: много хубаво казаче си, ваша милост. През целия си живот не съм имал такъв слуга, но мисля, че пан Скшетуски ще ми го отнеме. А това какво е? О, за Бога, прибери си, ваша милост, тая коса, защото никой няма да се излъже относно женския ти пол.
Наистина по плещите на Елена се спускаше цял поток от черна коса, провиснала от бързата езда и нощната влага.
— Къде отиваме? — попита тя, като заплиташе косата си с двете ръце и се мъчеше да я пъхне под калпачето.
— Където ни видят очите.
— Не отиваме ли към Лубни?
По лицето на Елена се изписа безпокойство, а в изпитателния поглед, който хвърли на пан Заглоба, се четеше отново пробудено недоверие.
— Виждаш ли, ваша милост, аз си знам работата и вярвай, че добре съм пресметнал всичко. А моята сметка се основава върху следната мъдра максима: не бягай натам, където ще те търсят. Така и нас, ако вече ни преследват в тоя момент, то е към Лубни, защото вчера на висок глас разпитвах за пътя и на заминаване казах на Богун, че ще бягаме натам. Ergo: бягаме към Черкаси. Ако започнат да ни преследват, това няма да стане скоро, а едва когато се убедят, че ни няма по лубнинския път, но дотогава ще минат около два дни. В това време ние ще стигнем в Черкаси, където сега се намират полските хоронгви на пан Пивницки и Рудомина. А в Корсун е цялата войска на хетманите. Разбираш ли, ваша милост?
— Разбирам и докато съм жива, ще бъда благодарна на ваша милост. Не зная кой си и откъде се взе в Розлоги, но мисля, че те е пратил Бог в моя защита и за моето спасение, защото по-скоро бих се убила с нож, отколкото да падна в ръцете на тоя разбойник.
— Той е един змей, страхотно настървен за невинността на ваша милост.
— Какво съм му сторила аз, клетата, та ме преследва? Отдавна го познавам и отдавна го мразя, отдавна само страх буди у мене. Нима аз съм единствената на света, та в мене се е влюбил и заради мене проля толкова кръв и изби братовчедите ми?… Боже, когато си спомня всичко това, кръвта ми се смразява. Какво да сторя? Къде да се скрия от него? Ти, ваша милост, не се чуди на моите жалби, защото аз съм злочеста, защото ме е и срам от тия му чувства, защото сто пъти бих предпочела смъртта.
Бузите на Елена пламнаха в огън и по тях се търкулнаха две сълзи, изстискани от гнева, презрението и болката.
— Не отричам — каза пан Заглоба, — че голяма беда сполетя вашия дом, но позволи, ваша милост, да ти кажа, че твоите роднини донякъде сами са си виновни. Не е трябвало да обещават ръката ти на казака, а после да го измамят. Като се разкри това, той така се разсърди, че никакви мои увещания не помогнаха. Мене ми е жал за убитите ти братовчеди, особено за най-младия, защото той беше почти дете, но от пръв поглед си личеше, че щеше да стане голям рицар.
Елена се разплака.
— Не е редно да проливат сълзи, ваша милост, при дрехите, които носиш. Затова си избърши очите и кажи, че такава е била волята Божия. И пак Бог ще накаже убиеца, който дори вече е наказан, понеже напразно проля кръв, а загуби ваша милост, единствената и главна цел на неговата страст.
Тук пан Заглоба млъкна, но след малко продължи:
— Ей, мили Боже, добре ще ме подреди той, ако му падна в ръцете. Ще ми ощави кожата да стане като гущерска. Ти, ваша милост, не знаеш, че аз вече съм получил в Галац мъченически венец от турците и той ми стига, друг не желая, затова не отиваме към Лубни, а към Черкаси. Добре би било да потърсим убежище при княза, но ако ни настигнат? Ти сама чу, че когато отвързвах конете от кола, слугата на Богун се събуди. Ами ако е вдишал тревога? Тогава те веднага са били готови да ни преследват и за един час щяха да ни стигнат — те разполагат с отпочиналите коне на князете, а аз нямах време да избирам. Тоя Богун, казвам ти, ваша милост, е див звяр. Така ми е опротивял, че предпочитам да видя дявола, отколкото него.