— Боже, пази ни от него.
— Той сам се погуби. Напусна Чигирин въпреки заповедта на хетмана, заяде се с княза руски воевода. Не му остава нищо друго, освен да бяга при Хмелницки. Но той може да е паднал вече. Женджан е срещнал оттатък Кременчуг войска, която е плавала под командването на Барабаш и Кшечовски към Хмел, освен това пан Стефан Потоцки е тръгнал по суша с хусари. Но Женджан останал десет дни в Кременчуг за поправка на чайката, така че докато стигне до Чигирин, битката трябва да е станала. Всеки момент очаквахме известия.
— Значи Женджан е донесъл писма от Кудак? — попита Елена.
— Точно така, имаше писмо от пан Скшетуски до княгинята и до ваша милост, но Богун ги хвана, узна всичко от тях, преби Женджан и тръгна веднага да си отмъщава на Курцевичи.
— О, нещастният слуга! Заради мене е пострадал.
— Не се тревожи, ваша милост. Той ще оздравее.
— Кога стана това?
— Вчера сутринта. Да убие човек за Богун е все същото, както за друг да обърне чаша вино. А така се развика, като прочете писмата, че целият Чигирин се тресеше.
Разговорът се прекъсна за малко. А и вече се беше съмнало съвсем. Розовата зора с рамка от светло злато, опал и пурпур гореше от източната страна на небето. Въздухът беше свеж, ведър; конете започнаха да пръхтят весело.
— Е, с Бога напред и по-живо! Конете починаха, а време за губене нямаме — каза пан Заглоба.
Отново се понесоха в галоп и летяха така около половин миля, без да спират. Внезапно насреща им се появи някаква черна точка, която се приближаваше с необикновена бързина.
— Какво ли може да бъде това? — каза пан Заглоба. — Да почакаме. Това е човек на кон.
Наистина някакъв конник се приближаваше с голяма бързина и наведен над седлото, с лице, скрито в конската грива, непрекъснато удряше с бича жребеца си, който сякаш не докосваше земята.
— Кой дявол може да бъде и защо се е понесъл така? Ама че лети! — каза пан Заглоба, като вадеше пистолета си от кобура, за да бъде готов за всеки случай.
В това време конникът се приближи на трийсетина крачки.
— Стой! — викна пан Заглоба и насочи пистолета си. — Кой си ти? Конникът спря коня си и се повдигна на седлото, но щом погледна, веднага викна:
— Пан Заглоба!
— Плешневски, слуга на чигиринския староста? Какво правиш ти тук? Накъде така?
— Ваша милост пане! Връщай се и ти с мене! Беда! Гняв Божи, съд Божи!
— Какво се е случило? Говори!
— Чигирин е вече зает от запорожците. Селяните колят шляхтата. Съд Божи.
— В името на Отца и Сина! Какво приказваш… Хмелницки?…
— Пан Потоцки победен, пан Чарнецки в плен. Татарите идват с казаците. Тухай бей!
— А Барабаш и Кшечовски?
— Барабаш загина, Кшечовски се присъедини към Хмелницки. Кривонос още вчера през нощта тръгна срещу хетманите, а Хмелницки днес през деня. Страшна сила. Страната е в огън, селяните въстават навсякъде, лее се кръв! Бягай, ваша милост!
Пан Заглоба облещи очи, отвори уста сащисан и не можеше да изговори ни дума.
— Бягай, ваша милост! — повтори Плешневски.
— Господи, Света Богородице! — простена пан Заглоба.
— Господи, Света Богородице! — повтори Елена и избухна в плач.
— Бягайте, че няма време.
— Къде? Накъде?
— За Лубни.
— Ти там ли отиваш?
— Там. При княза воевода.
— Ах, дявол да го вземе! — извика пан Заглоба. — А хетманите къде са?
— При Корсун. Но Кривонос навярно вече се бие с тях.
— Кривонос или Правонос, дано го чумата тръшне! Тогава няма защо да се ходи там, нали?
— Все едно, че отиваш, ваша милост, в устата на лъва, на сигурна смърт.
— А тебе кой те изпрати в Лубни? Господарят ти ли?
— Господарят загина, а мене ме спаси кумът ми, който е при запорожците, и ми помогна да избягам, В Лубни отивам по своя воля, защото сам не зная къде да се скрия.
— Но не минавай покрай Розлоги, че там е Богун. Той също иска да се присъедини към бунта.