Заглоба гаврътна водката, млясна, после помисли малко и рече:
— А кой ви казва, че е време да започвате?
— Ние сами искаме.
— Да започваме! Да започваме! — обадиха се много гласове. — Щом запорожците са натупали пановете, да започваме!
Косите и копията се затресоха в силните ръце и издадоха зловещ звук.
После настъпи миг мълчание и само чуковете в ковачницата чукаха. Бъдещите главорези чакаха какво ще каже просякът. Той мисли, мисли, най-сетне попита:
— Чии хора сте вие?
— Ние сме хора на княз Ярема.
— А кого ще колите?
Селяните се спогледаха.
— Него ли? — попита просякът.
— Него няма да можем…
— Ой, няма да можете, деца, няма да можете. Ходил съм аз и в Лубни и княза със собствените си очи съм видял. Страшен е той! Кога викне, дърветата в гората треперят, а като тропне с крак, дол става. От него и кралят се страхува, и хетманите го слушат, и всички се боят от него. А войската му е повече, отколкото на хана и на султана. Няма да удържите, деца, няма да удържите. Не вие него ще потърсите, а той вас ще потърси. И още нещо не знаете, което аз зная: че всички ляхи ще му дойдат на помощ, а знайте, че всеки лях е сабя!
Мрачно мълчание зацари в групата; просякът отново дръпна струните на лирата и заговори по-нататък, вдишал лице към луната:
— Върви князът, върви, а край него толкова червени кители и знамена, колкото звезди на небето, колкото бодли в степта. Лети пред него вятърът и стене, а знаете ли, деца, защо той стене? За вашата съдба плаче. Лети пред него майката смърт с коса и звъни, а знаете ли защо звъни? За вашите шии звъни.
— Господи, помилуй! — обадиха се тихи ужасени гласове. И отново се чуваха само ударите на чуковете.
— Кой е тук комисар на княза? — попита просякът.
— Пан Гдешински.
— А къде е той?
— Избяга.
— Защо избяга?
— Защото чу, че копия и коси коват за нас, та се уплаши и избяга.
— Толкова по-зле, защото той ще каже за вас на княза.
— Ти какво, диду, грачиш като гарван! — каза старият селянин. — Та ние вярваме, че черен час иде за пановете. И няма да ги има нито на руския, нито на татарския бряг. Нито панове, нито князе, само казаци, свободни ще бъдат хората — и няма да има нито наем за земята, нито данък върху питиетата, нито за мливото, нито за превоз, и няма да има евреи, защото така е писано в писмото от Христа, за което ти сам казваше. А Хмел също е силен като княза. Нека си премерят силите!
— Помогни му, Боже! — каза просякът. — Тежка е нашата селска съдба, а по-рано е било иначе.
— Чия е земята? На княза. Чия е степта? На княза. Чия е гората? Чии са стадата? На княза. А по-рано е била Божия гора, Божия степ. Който дойдел пръв, той вземал и никому не бил подчинен. Сега всичко е на пановете и князете…
— Правото е ваше, деца — рече просякът, — но едно нещо ще ви кажа. Вие самите знаете, че тук няма да удържите срещу княза, затова чуйте какво ще ви кажа: който иска да коли панове, да не стои тук, докато Хмел и князът се преборят, а да бяга при Хмел — и то веднага, утре, защото князът вече иде. Ако пан Гдешински го насочи към Демяновка, тогава князът няма да ви остави да живеете тук, ами ще ви избие до крак. Затова бягайте при Хмел. Колкото повече сте при Хмел, толкова по-лесно той ще надвие. А той сега има тежка работа. Най-напред с хетманите и безбройните кралски войски, а после с княза, който е по-силен от хетманите. Тичайте, деца, да помагате на Хмел и запорожците, защото те, клетите, няма да удържат, а нали се бият срещу пановете за нашата свобода и за ваше добро. Тичайте, тогава и от княза ще се спасите, и на Хмел ще помогнете.
— Истината казва той! — обадиха се гласове сред групата.
— Добре говори.
— Мудрий дид!
— Ти видя ли, че князът вече е тръгнал?
— За виждане не съм видял, но чух в Броварки, че вече бил тръгнал от Лубни. Пали и сече, щом намери някъде копие: земя и небе оставя зад себе си.
— Господи, помилуй!
— А къде да търсим Хмел?
— Затова съм и дошъл аз тук, деца, да ви кажа къде да търсите Хмел. Идете, деца, в Золотоноша, а после ще отидете в Трехтимиров и там вече Хмел ще ви чака, там ще се съберат хората от всички села, поселища и хутори, там ще дойдат и татарите, защото иначе князът няма да даде да ходите по майката земя.
— А вие, дядо, ще дойдете ли с нас?
— Ако е да вървя, няма да вървя, защото земята вече тегли старите ми крака. Но ако ми впрегнете каруца, тогава ще дойда с вас. А пред Золотоноша ще отида напред да видя дали там няма пански войници. Ако има, ще заобиколим и ще тръгнем право за Трехтимиров. Там вече е казашки край. А сега ми дайте да ям и да пия, че аз, старият, съм гладен и момчето ми е гладно. Утре сутринта ще тръгнем, а по пътя ще ви попея за пан Потоцки и за княз Ярема. Ой, страшни лъвове са това! Много кръв ще се пролее в Украйна, небето се зачервява ужасно, а и месецът сякаш плува в кръв. Молете се, деца, за Божията милост, защото мнозина няма да ходят още дълго по Божия свят. А чух също, че вампири стават от гробовете и вият.