— Място за просяка, място за просяка! — викаше Заглоба, като държеше Елена пред себе си между протегнатите си ръце и я пазеше от натиска. — Място за просяка, добри хора, драги молойци, дано черната смърт ви издуши, вас и децата ви! Не виждам добре, ще падна във водата, момчето ще ми удавите. Дайте път, деца, дано ви се подървят всичките крайници, дано пукнете, дано на колове псовисате!
Като крещеше така, проклинаше, молеше и разбутваше тълпата с мощните си лакти, той изтласка най-напред Елена, а после сам се качи на сала и веднага започна отново да крещи:
— Стига вече, защо се тикате така? Ще потопите сала, ако се наблъскате тук толкова много. Стига, стига!… Ще дойде ред и за вас, а ако не дойде, голяма работа.
— Стига, стига! — викаха тия, които се бяха качили на сала. — Тръгвайте! Тръгвайте!
Веслата се напрегнаха и салът започна да се отдалечава от брега. Силното течение веднага го понесе малко по течението на реката към Демонтов.
Бяха преминали вече половината от ширината на коритото, когато на прохоровския бряг се чуха викове и крясъци. Сред тълпите, които бяха останали край водата, избухна страхотна паника; едни бягаха като луди към Демонтов, други скачаха във водата, а трети крещяха, махаха с ръце или се тръшкаха на земята.
— Какво е това? Какво се е случило? — питаха на сала.
— Ярема! — викна един глас.
— Ярема, Ярема! Да бягаме! — викаха други.
Веслата започнаха да удрят трескаво по водата, салът се понесе по вълните като казашка чайка.
В тоя миг някакви конници се появиха на прохоровския бряг.
— Войските на Ярема! — викаха на сала.
Конниците тичаха по брега, въртяха се, разпитваха хората за нещо — най-сетне започнаха да викат към ония, които плаваха със сала:
— Стой! Стой!
Заглоба погледна и студена пот го обля от главата до петите. Позна казаците на Богун.
И наистина това беше Антон със сеймените си.
Но както се каза, пан Заглоба никога не губеше самообладание за дълго; той заслони очите си с ръка като човек, който вижда слабо, та трябва да се взира по-дълго, после започна да крещи, сякаш някой му дереше кожата:
— Деца! Това са казаците на Вишньовецки! О, Боже и Святая Пречистая Богородице! По-скоро към брега! Ще прежалим ония, които останаха, а сала да насечем, защото иначе гибел за всички нас!
— По-скоро, по-скоро да насечем сала! — викаха другите.