Вдигна се врява, сред която не можеха да се чуят виковете от Прохоровка. В тоя миг салът скръцна по чакъла на брега. Селяните почнаха да скачат, но едни не бяха успели още да слязат, когато други вече къртеха страните на сала и удряха дъното със секири. Дъски и откъртени трески захвърчаха във въздуха. Рушаха нещастното корабче с ярост, трошеха го на парчета и страхът даваше сили на рушителите.
А в това време пан Заглоба викаше:
— Сечи, троши, късай, пали!… Спасявай се! Ярема иде! Ярема иде! Като викаше така, той насочи здравото си око към Елена и започна да й намига многозначително.
А хората от другия бряг, като виждаха как разрушават сала, викаха още по-силно, но понеже беше много далече, не можеше да се разбере какво викат. Махането с ръце приличаше на заплаха и само ускори разрушаването.
След малко салът изчезна, но внезапно от всички гърди отново се изтръгна вик на страх и ужас.
— Скачат във водата. Плуват към нас! — крещяха селяните. Наистина най-напред един конник, а след него няколко десетки други вкараха конете във водата и се спуснаха да плуват към другия бряг. Това беше едва ли не безумна смелост, защото поради пролетното пълноводие течението беше силно и на места образуваше многобройни водовъртежи и завои. Грабнати от течението на реката, конете не можеха да плуват направо, водата ги понесе с необикновена бързина.
— Няма да доплуват! — викаха селяните.
— Ще потънат!
— Слава Богу! О! Един кон вече потъна.
— Смърт за тях!
Конете преплуваха една трета от реката, но водата все по-силно ги носеше надолу. Явно беше, че започват да губят сили и постепенно затъваха все по-дълбоко. След малко възседналите ги молойци бяха вече до пояс във водата. Мина някое време. От Челепуха дотърчаха селяни да гледат какво става: сега само конските глави стърчаха над водата, а молойците бяха до гърди в нея. Но пък бяха преплували половината река. Внезапно една конска глава и един молоец изчезнаха под водата, след него друг, трети, четвърти, пети… броят на тия, които плуваха, намаляваше все повече. В тълпите от двете страни на реката зацари глухо мълчание, но вървяха по течението, за да видят какво ще стане. Две трети от реката беше вече премината, броят на задържалите се намаля още повече, но се чуваше вече тежкото пръхтене на конете и ободрителните гласове на молойците; виждаше се вече, че някои ще доплуват.
Внезапно гласът на Заглоба се разнесе сред тишината:
— Хей, деца! Грабвайте пушките! Смърт за хората на княза!
Избухна дим, изтрещяха гърмежи. Викът от реката прозвуча отчаяно и след малко конете, молойците, всичко изчезна. Реката беше пуста, само някъде вече далеко сред вълните се мярваше по някой конски корем или червена фуражка на молоец.
Заглоба гледаше Елена и намигваше…
Двадесет и втора глава
Преди да срещне пан Скшетуски, който седеше сред пепелището в Розлоги, князът руски воевода, вече знаеше за поражението при Корсун, защото за него му беше съобщил в Сахотин пан Поляновски, хусар, другар на княза. Преди това князът се намираше в Прилука и оттам бе изпратил пан Богуслав Машкевич до хетманите с писмо, в което питаше къде да се яви с всичките си сили. Но понеже Машкевич дълго не се връщаше с отговор от хетманите, князът тръгна към Переяслав, като изпрати на всички страни разезди и заповяда ония полкове, които още бяха пръснати тук-таме из Задднеприето, час по-скоро да се приберат в Лубни.
Но дойдоха вести, че петнайсетината казашки хоронгви, намиращи се на стража по границата с татарските земи, са се пръснали или са се присъединили към бунта. Князът видя силите си внезапно намалени и от това страшно го заболя, защото не очакваше, че могат да го напуснат тия хора, които беше водил толкова пъти към победа. Все пак той скри от войската вестта за нечуваното поражение, която научи от пан Поляновски при срещата си с него, и продължи към Днепър, защото искаше да върви слепешката към центъра на бурята и бунта и или да отмъсти за поражението и да измие позора на войската, или сам да пролее кръвта си. При това смяташе, че все нещо, а може и голяма част от кралските войски да се е спасила от погрома. И ако те подсилят неговата шестхилядна дивизия, би могъл да премери сили с Хмелницки с надежда за победа.
Когато стигна в Переяслав, князът възложи на малкия пан Володийовски и на пан Кушел да разпратят своите драгуни на всички страни — в Черкаси, Демонтов, Секерна, Бучач, Стайки, Трехтимиров и Жишчов, за да докарат всички кораби и салове, каквито намерят по тия места. След това войската щеше да се прехвърли от левия бряг в Жишчов.