При тия думи лицето на Хмелницки се проясни, а грамадното мнозинство от полковниците започна да вика да се спре войната, да отидат пратеници във Варшава и да помолят пана от Брусилов сам да дойде за преговори. Чарнота още крещеше и протестираше, но полковникът впи в него страшни очи и рече:
— Ти, Чарнота, хаджацки полковнико, крещиш за война и проливане на кръв, но при Корсун, когато срещу тебе прииждаха литовските конници на пан Дмоховски, ти квичеше като прасенце: „Братя родни, спасете ме!“ и бягаше пред целия си полк.
— Лъжеш! — кресна Чарнота. — Аз не се боя нито от ляхите, нито от тебе.
Кшечовски стисна пернача в ръка и се спусна към Чарнота; други също започнаха да налагат с пестници хаджашкия полковник. Врявата отново почна да се засилва. На мегдана „братството“ ревеше като стадо диви зубри.
Изведнъж сам Хмелницки отново стана.
— Ваша милост панове, полковници, благодетели! — рече той. — Следователно вие решихте да бъдат проводени пратеници във Варшава, които да предложат нашата вярна служба на негово величество светлейшия крал и да го молят за награда. Но който иска война, той може да я има — не срещу Жечпосполита, защото срещу тях ние никога не сме водили война, а срещу най-големия ни враг, който е вече цял потънал в казашка кръв, който при Старец пак се изцапа с кръв и сега не престава да се цапа, като продължава да бъде враждебен към запорожката войска. Аз му изпратих писмо и пратеници с молба да се откаже от тая враждебност, но той изби жестоко пратениците и с никакъв отговор не зачете мене, вашия старейшина, с което обиди цялата запорожка войска. А сега е дошъл от Задднеприето и избил до крак Погребище, невинни хора е наказал, за които аз плаках с горещи сълзи. После, както ми съобщиха тая сутрин, отишъл в Немиров и там също не оставил жив човек. А понеже татарите от страх и боязън не искат да тръгнат срещу него, току-виж че дошъл и тук, та и нас, невинните, да погуби въпреки волята на благосклонния към нас светлейши крал и на цялата Жечпосполита, защото той в своята надменност пет пари не дава за никого и както сега се бунтува, така винаги е готов да се надигне срещу волята на негово кралско величество…
В събранието стана много тихо. Хмелницки си отдъхна и продължи да говори:
— Бог ни награди с победа над хетманите, но Вишньовецки е по-лош от хетманите и от всички „кралчета“, дяволски син, който живее с неправда. Ако самият аз тръгнех срещу него, той непременно щеше да накара приятелите си във Варшава да крещят, че не искаме мир, и да обвинява нас, невинните, пред негово кралско величество. За да не стане това, необходимо е негово величество кралят и цялата Жечпосполита да знаят, че аз не искам война и си седя мирно, а той пръв започва война с нас. Затова аз не мога да тръгна срещу него, пък трябва да остана и за преговорите с брацлавския воевода, но за да не би той, дяволският син, да сломи нашата сила, трябва да му се противопоставим и така да унищожим неговата сила, както при Жълти води и при Корсун унищожихме нашите противници, пановете хетмани. Затова аз моля, ваша милост панове, да тръгнете като доброволци срещу него, а аз ще пиша на негово величество краля, че това е станало без мое участие и поради необходимост да се защитим от враждебността на Вишньовецки и от негово нападение.
Глухо мълчание цареше в събранието.
Хмелницки говореше по-нататък:
— И така, който от вас, ваша милост панове, тръгне в тоя военен поход, ще му дам достатъчно войска, добри молойци, и артилерия ще му дам, и запален народ, та с Божия помощ да унищожи нашия враг и да го победи…
Нито един от полковниците не излезе напред.
— Шейсет хиляди избрани конници ще му дам! — каза Хмелницки. Тишина.
А всички те бяха безстрашни бойци, чиито военни възгласи много пъти бяха отеквали от стените на Цариград. И може би тъкмо затова всеки от тях се страхуваше да загуби придобитата слава при среща със страшния Йереми.
Хмелницки оглеждаше полковниците, които под погледа му свеждаха очи към земята. Лицето на Виховски придоби израз на сатанинско злорадство.
— Познавам един молоец — каза Хмелницки мрачно, — който би заговорил в тоя миг и не би бягал от похода, но той не е между нас…