Отряд от неколкостотин души се откъсна от черната маса и се понесе безредно към насипа.
— Това са конници, които започват схватка преди боя — каза пан Скшетуски. — Сега наши ще излязат срещу тях.
— Нима битката непременно ще започне?
— Разбира се.
— По дяволите всичко това! — Тук лошото настроение на пан Заглоба вече нямаше мярка. — А ти, ваша милост, гледаш сякаш театър в месопустна неделя! — викна той недоволно към Скшетуски. — Сякаш не се отнася за кожата на ваша милост!
— Нали ти казах, ваша милост, че ние вече сме свикнали.
— И сигурно ще тръгнеш за тая схватка?
— Не е много прилично рицари от горните степени да влизат в единоборство с такива неприятели. Който държи на достойнството си, не прави такива неща. Но в тия времена кой ти гледа достойнството.
— И нашите вече отиват, и нашите! — викна пан Заглоба, като видя червената редица от драгуни на Володийовски, която се носеше в тръс към насипа.
След тях тръгнаха по двайсетина доброволци от всяка хоронгва. Между другите отидоха рижавият Вершул, Кушел, Понятовски, двамата Карвичи, а от хусарите пан Лонгинус Подбипента.
Разстоянието между двете редици започна бързо да намалява.
— На великолепни неща ще бъдеш очевидец, ваша милост — каза Скшетуски на пан Заглоба. — Особено гледай Володийовски и Подбипента. Това са големи рицари. Ще ги видиш ли, ваша милост?
— Ще ги видя.
— Тогава гледай и сам ще се запалиш.
Тридесет и първа глава
Но бойците, като се приближиха едни до други, спряха конете и отначало започнаха да се обиждат взаимно.
— Здравейте! Здравейте! Ей сега ще нахраним кучетата с вашата мърша! — викаха войниците на княза.
— А вашата и за кучетата не я бива.
— Ще загинете в това езеро, разбойници проклети!
— На когото е писано, той ще загине. По-скоро вас ще ви изядат тук рибите.
— С вилите на торището, селяндури. Това по ви прилича, отколкото сабята.
— Макар да сме селяндури, синовете ни ще бъдат шляхтичи, защото ще ги родят вашите момичета!
Някакъв казак, изглежда от Задднеприето, излезе напред и като сви длани пред устата си, завика със силен глас:
— Князът има две братови дъщери! Кажете му да ги изпрати на Кривонос…
Когато чу тая хула, на пан Володийовски чак му причерня пред очите от гняв и в същия момент препусна с коня си към запорожеца.
Пан Скшетуски, застанал с хусарите на дясното крило, го позна отдалече и викна на Заглоба:
— Володийовски препуска! Володийовски! Гледай, ваша милост! Там! Там!
— Виждам — извика пан Заглоба. — Вече го стигна! Вече се бият! Раз! Два! Удряй! Виждам отлично! Охо, вече! Това е фехтовач, дявол да го вземе!
И наистина при второто сблъскване хулителят падна на земята, сякаш поразен от гръм. И падна с глава към своите, като лоша поличба за тях.
Но веднага скочи друг в червен контуш, смъкнат от гърба на някой шляхтич. Той нападна пан Володийовски малко отстрани, но конят му се спъна точно когато се канеше да сече. А пан Володийовски се обърна и тогава можеше да се познае майсторът, защото той мръдна само китката на ръката си и направи толкова леко и меко движение, че беше почти невидимо, но въпреки това сабята на запорожеца изхвръкна нагоре, а пан Володийовски го хвана за врата и го повлече заедно с коня към своите.
— Братя родни, спасете ме! — викаше пленникът.
Но не се съпротивлявате, защото знаеше, че при най-малката съпротива веднага ще бъде пронизан от сабята; дори сам мушкаше коня си с пети да бърза. И така пан Володийовски го влачеше като вълк коза.
При тая гледка от двете страни се изсипаха по двайсетина бойци, защото повече не можеха да се поберат на насипа. И се срещнаха човек с човек. Мъж се сблъскваше с мъж, кон с кон, сабя със сабя; и беше чудесна гледка от редица единоборства, наблюдавана с най-голямо любопитство от двете войски, които по тях гадаеха бъдещия успех. Утринното слънце светеше над биещите се, а въздухът беше толкова прозрачен, че лицата почти можеха да се различат от двете страни. Който би гледал отдалече, можеше да си помисли, че това е турнир или някакво забавление. От време на време обаче кон без ездач изхвръкваше от бъркотията; понякога труп падаше от насипа в светлото огледало на водата, която се пръсваше на златисти искри, а после на кръгове, на кръгове отиваше все по-далече от брега.