И едва когато мина първият му гняв, запорожкият хетман си спомни, че все пак нещастният Кривонос беше удавил в кръв Волин, превзел Полонне и хиляди шляхтишки души пратил на оня свят, а телата им оставил без погребение и навсякъде бе побеждавал, докато не срещна Йереми. Заради тия му заслуги запорожкият хетман се смили над него и не само заповяда веднага да го отковат от оръдието, но му възвърна командването и го прати в Подолието за нови плячки и кланета.
А в това време князът обяви пред войската си толкова желаната почивка. В последната битка и тя беше претърпяла значителни загуби, особено при атаките на конницата срещу обоза, иззад който казаците се бранеха и много упорито, и много сръчно. Тогава паднаха около петстотин войници. Полковник Мокърски беше тежко ранен и скоро издъхна; ранени бяха с куршум, макар и не опасно, и пан Шупел, и Поляновски, и младият пан Аксак, а пан Заглоба, който попривикна с навалицата и се биеше храбро заедно с другите, беше ударен на два пъти с тояга, та се разболя — болеше го кръстът — и понеже не можеше да се движи, лежеше като мъртъв в колата на Скшетуски.
Така че съдбата им попречи да заминат за Бар, защото не можеха да тръгнат незабавно, още повече, че князът изпрати пан Скшетуски начело на няколко хоронгви чак към Заслав, за да очисти там насъбралите се селски тълпи. И рицарят тръгна, без да спомене пред княза нито дума за Бар, и в продължение на пет дни палеше и сечеше, докато не очисти околността.
Най-сетне и хората му се умориха много от непрестанните битки, далечните походи, засади и бдение, та той реши да се върне при княза, за когото имаше сведения, че се е запътил за Тарнопол.
Вечерта преди завръщането пан Ян спря в Сухожинци край река Хомор, настани хоронгвите в селото, а самият той отиде да нощува в една селска къща и понеже беше много изтощен от несгодите и напрежението, веднага заспа и цяла нощ спа непробудно.
Призори, още полусънен, полубуден, започна да бленува и да му се привиждат разни неща. Странни картини се рееха пред очите му. Най-напред му се струваше, че се намира в Лубни и като че ли никога не беше напускал тоя град, че спи в своята стая в казармата и че Женджан, както обикновено сутрин, се занимава с облеклото му и го почиства.
Постепенно обаче реалността започна да разпръсва привиденията. Скшетуски си спомни, че се намира в Сухожинци, а не в Лубни. Само фигурата на слугата му не се разтапяше в мъглата. И пан Скшетуски непрекъснато го виждаше да седи на трикрако столче до прозореца и да смазва ремъците на бронята, които се бяха спекли от горещината.
Но Скшетуски продължаваше да мисли, че това е сън, та отново притвори очи. След малко ги отвори отново. Женджан продължаваше да седи при прозореца.
— Женджан! — викна пан Ян. — Ти ли си или твоят дух?
А момчето се уплаши от внезапното повикване, та изтърва бронята, която падна със звън на пода, разпери ръце и рече:
— О, за Бога, защо ваша милост крещи така? Какъв дух съм аз! Жив съм и здрав.
— И се върна?
— Та нима ваша милост си ме гонил?
— Ела при мене да те прегърна!
Верният слуга се завтече към господаря си и го прегърна за коленете, а пан Скшетуски го целуваше по главата с голяма радост и повтаряше:
— Жив си, значи! Жив си!
— О, ваша милост господарю! Не мога да говоря от радост, че и тебе виждам здрав… За Бога! Само че ваша милост така изкрещя, та изтървах бронята… Ремъците са се спекли… Вижда се, че ваша милост не си имал никаква прислуга… Благодаря ти, Боже, благодаря… О, мой любими господарю!
— Кога пристигна?
— Тази нощ.
— Защо не ме събуди?
— Ами! Оставаше да те събудя?! Дойдох сутринта да взема дрехите…
— Откъде пристигаш?
— Ами от Гушча.
— Какво си правил там? Какво стана с тебе? Говори, разказвай!
— Виждаш ли, ваша милост, в Гушча дойдоха казаци да грабят и палят земите на брацлавския воевода, а аз от по-рано бях вече там, защото отидох с отец Патрони Ласко, който ме взе от Хмелницки и ме заведе в Гушча. Защото пан воеводата го беше изпратил с писма при Хмелницки. Та и аз тръгнах с него да се връщам, но казаците изгориха Гушча и убиха отец Патрони заради симпатиите му към нас, което сигурно щеше да се случи и на пан воеводата, ако беше там, макар че е православен и голям благодетел на казаците…
— Говори ясно и не смесвай работите, че не мога да те разбера. Ти при казаците ли си бил, при Хмел ли?