— А тя никога ли не му предрече добро?
— По-късно вече не зная, ваша милост, защото той оздравя, а и аз се откъснах от него. Пристигна отец Ласко, а Богун ми направи добро — можах да замина със свещеника за Гушча. Ония разбойници знаеха, че имам понасъбрани разни неща, пък и аз не криех, че заминавам, за да помогна на родителите си.
— И не те ли ограбиха?
— Може би щяха да ме ограбят, но за щастие тогава нямаше татари, а казаците не смееха, беше ги страх от Богун. Пък и те ме смятаха за напълно свой човек. Та нали сам Хмелницки ми беше заповядал да слухтя и да му съобщавам какво се говори у брацлавския воевода, ако там се съберат някакви панове… Ах, дано пукне! Та пристигнах аз в Гушча, но разездите на Кривонос стигнаха чак там и убиха отец Ласко, а аз закопах половината от своето богатство и избягах с другата половина, като чух, че ваша милост унищожава бунтовниците около Заслав. Слава на всевишния Бог, че намерих ваша милост здрав и читав и че се готвиш за сватба… Това ще бъде вече краят на всички беди. Казвах им аз на тия разбойници, които отиваха срещу нашия господар княза, че няма да се върнат. Намериха каквото са търсили! Може би и войната ще свърши вече.
— Къде ти! Едва сега ще започне със самия Хмелницки.
— А ваша милост ще воюваш ли след сватбата?
— Ти да не мислиш, че след сватбата ще стана страхливец?
— О, не съм мислил такова нещо! Аз зная, че всеки друг може да стане страхливец, но ваша милост няма да стане, само питам така, защото, като занеса на родителите си това, което съм събрал, бих искал пак да тръгна с ваша милост. Може Бог да ми помогне да платя на Богун за злото, което ми стори. Нали ако не е достойно с подлост да му платя, къде другаде ще го намеря, ако не на бойното поле. Той няма да се крие…
— Толкова ли му имаш зъб?
— Нека всеки да си държи на своето. А аз, щом съм се заклел, и в Турция бих отишъл подир него. Другояче не може да бъде. А сега ще дойда с ваша милост в Тарнопол, а после на сватба. Но защо, ваша милост, тръгваш за Бар през Тарнопол? Нали Тарнопол не е на пътя?
— Защото трябва да заведем там хоронгвите.
— Разбирам, ваша милост.
— Сега дай нещо да хапна — каза пан Скшетуски.
— Помислил съм вече за това. Стомахът е главното.
— Веднага след закуска тръгваме.
— Слава Богу, макар че конете ми са страшно отслабнали.
— Ще кажа да ти дадат още един. Ще яздиш него.
— Благодаря покорно, господарю мой — каза Женджан и се усмихна от задоволство при мисълта, че заедно с парите и колана на точки получаваше трети подарък.
Тридесет и трета глава
И така пан Скшетуски пътуваше начело на княжеските хоронгви за Збараж, а не за Тарнопол, защото бе дошла нова заповед да отиде там, а по пътя разказваше на верния си слуга собствените си приключения: как бил откаран в плен в Сечта, колко дълго прекарал там и какво изстрадал, докато Хмелницки го пусне. Движеха се бавно, защото, ако и да не караха коли и товари, пътят им минаваше през толкова опустошен край, та трябваше да полагат много големи усилия, за да се снабдяват с храна за хората и конете. Тук-таме срещаха групи изтощени от глад хора, особено жени и деца, които молеха Бога да ги прибере или дори да попаднат в робство у татарите, тъй като там поне ще им дават да ядат, макар и във вериги. А пък беше време за жътва в тая тучна земя, която се къпеше в мляко и мед, но разездите на Кривонос бяха унищожили всичко, което можеше да бъде унищожено, а малкото останали живи жители гризяха кора от дърветата. Едва към Ямпол рицарите влязоха в край, който още не беше пострадал от войната, и сега при по-големи удобства и по-добра храна тръгнаха по-бързо към Збараж, където стигнаха след пет дни поход от Сухожинци.
В Збараж се беше събрал много народ. Княз Йереми бе спрял там с цялата си войска, но освен това бяха надошли много военни и шляхта. Войната беше в ума на всички, само за нея се говореше, градът и околността бяха пълни от въоръжени хора. Миролюбивата партия във Варшава, чиито надежди се крепяха на пан Кишел, брацлавския воевода, наистина не се беше отказала още от преговорите и продължаваше да вярва, че ще може да предотврати бурята, но бе разбрала едно: че преговорите само тогава ще имат резултат, когато бъдат подкрепени от могъща армия.